Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Мислех, че ще проявиш достатъчно здрав разум да не й се мяркаш пред очите — каза Иван.
— Не ми беше даден шанс. Отряд от ИмпСи ме чакаше на космодрума. Слязох от совалката и ми щракнаха белезниците. На публично място.
— И това го е направила майката на Иван Ксав? — каза Тедж. Изглеждаше впечатлена. — На нас ни изпрати кола и шофьор.
Биърли се замисли.
— На практика е почти същото. Всъщност гениалната идея е била на моя пряк шеф — уж ме арестуват, а истинската цел е да ме заведат в щабквартирата, където да докладвам. Сигурно вече знаете, че скандалът Вормерсиер стигна до медиите. Официалната версия за моето участие е, че не съм подозирал за измамната схема на двамата братя, а просто съм им бил снабдител за партито на яхтата. Пиячка, наркотици, момичета, такива работи.
— Момичета? — каза Иван. — Снабдител? Мисля, че за това има друга дума, Би.
Биърли сви рамене, едното си рамо по-точно.
— Момичетата всъщност работеха за мен, като агенти. В ИмпСи отдавна са стигнали до извода, че понякога е за предпочитане да наемеш професионалистки по тънката част и да им обещаеш нов старт в живота в замяна на съдействието им, вместо да използваш обучени агентки, които трудно се съгласяват да… ами, сещате се. На онези двечките им се обадих веднага след вашата сватба, казах им да се махнат по най-бързия начин от яхтата на Вормерсиер, уж отиват по магазините, и че ще ги чакам на орбиталната трансферна станция. Онова с ходенето по магазините беше кодовата ни фраза, че операцията навлиза във финалния си етап. Когато Десплейнс и вашите хора са налазили „Канциан“, ние вече се качвахме на борда на търговски полет до Бараяр. Предполагам, че яхтата на Десплейнс ни е изпреварила по пътя… така де, нашият кораб не беше от най-бързите. А и каютата ни не беше от най-добрите. Една каюта и за тримата. — По лицето му пробяга усмивка. — Но пък ни похвалиха за спестовността. ИмпСи се гърчи в поредния си бюджетен спазъм, между другото.
— Една за тримата значи? — попита Иван. — Горките агенти на ИмпСи, толкова ви е труден животът. Ти и две красиви момичета на повикване, сами в тясна каюта за цяла седмица. Скука. Сигурно е било истински ад.
— Не беше съвсем скука — измърмори Биърли и отпи от шампанското с портокаловия сок. — Имах да пиша куп доклади…
— Какво е момиче на повикване? — попита Тедж и събра озадачено вежди.
— Ами… — Иван се зачуди как да го обясни. — Като бетанските лицензирани терапевти по приложна сексуалност, но без лиценза и терапията.
— О. — Тедж се намръщи. — Значи нещо като сексработници на свободна практика. Това никак не звучи безопасно.
— И не е — потвърди Биърли. — Но пък тази професия не е за страхливите.
— Като професията на информаторите? — попита Риш с лека синя усмивка.
Той вдигна чашата си към нея и я изпи до дъно.
— Има известни прилики. Комбинирай двете и ще разбереш защо бързах да ги извадя оттам, преди чукът да се е стоварил.
— Хм — каза тя и го измери с преценяващ поглед.
— И така, днес от ИмпСи ме пуснаха да си ходя, уж след цяла нощ в ареста и принудителен разпит с фаст-пента, който е свалил от мен съмненията за съучастие в престъпленията на Вормерсиер. Направиха така, че да изглеждам пълен глупак. Дотук добре. — Намръщи се, после добави: — Похвалиха ме също за месеците усърдна и нека кажа — уморителна — работа по случая Вормерсиер и ми повишиха заплатата.
— Поздравления! — каза Риш. — Но… нещо не ми изглеждаш щастлив?…
Биърли изкриви устни.
— След това ме смъмриха и върнаха заплатата ми на старото ниво, задето съм въвлякъл теб, Иване.
— О — Иван едва не добави „съжалявам!“, докато не се сети, че вината не е негова. Беше ли молил Биърли да му доставя булка? Не. Да не споменаваме зашеметен, вързан, а също заплашен от арест и/или адмиралски сарказъм.
— Направиха го нарочно, да знаеш — продължи замислено Би. — Ако го бяха направили в обратния ред, нямаше да заболи толкова. Или да не казват нищо, което щеше да доведе до съвсем същия резултат. При това много по-ефективно.
Иван побърза да успокои Риш, която изглеждаше сащисана.
— Не си го слагай на сърцето. Заплатата на Биърли непрекъснато играе нагоре-надолу. Е, повече нагоре, отколкото надолу, все пак.
— Да де, но този път поставих нов личен рекорд за скоростно понижение — изръмжа Биърли.
Тедж, изглежда, още размишляваше усилено.
— Човек как всъщност става шпионин? — попита тя.
Тъмните вежди на Биърли помръднаха развеселено.
— Защо, мислиш да кандидатстваш ли? Част от кандидатите идват от средите на службата. Те са добри хора по свой си начин, но страдат от… известна едностранчивост на гледната точка, така да се каже. Други биват вербувани от цивилното население, обикновено за някаква конкретна задача и с оглед на някакви специални техни умения.