Сделката на капитан Ворпатрил

— А — каза Иван без грам изненада. — Аз пък реших, че просто си се отбил да ни видиш.

— Да бе. — Биърли стрелна Риш изпод вежди. — Е, има го и това, но първо другото. Понеже по някакво неведомо чудо успях да опазя прикритието и следователно прехраната си, държа това да си остане така.

Иван кимна в знак че признава основателността на това желание.

— Кратката версия е следната: Иван се е запознал с теб, Тедж, когато е отишъл да изпрати колет до Бараяр. Двамата сте се харесали, нещата са се развили бързо и когато имиграционните власти на Комар заплашили да те депортират, той, в пристъп на галантност, ти предложил да се ожените.

Тедж сбърчи нос.

— Защо да го прави?

— Как защо? Ти си красива, грозяла те е опасност, а аз съм търсел начин да те вкарам в леглото си — каза Иван. — Звучи напълно логично. Простичко и логично.

Биърли килна глава настрани.

— Добре го каза, Иване, освен може би последното, но… няма значение. Важното е версията да звучи правдоподобно. В тази връзка, беше ми казано, че докато са на Бараяр, Тедж и Риш няма нужда да прикриват истинската си самоличност. Идеята е да превърнем дефекта в ефект, понеже да изтрием следите ви дотук изглежда почти невъзможно. А вие сте оставили голяма диря — като празненство по случай рождения ден на императора с все духовите оркестри и слон в добавка. Изпаднали в беда млади жени с висш произход, които бягат от кървав дворцов преврат — бараярците това ще го разберат от половин дума, толкова ще се захласнат от романтиката, че ще преглътнат дори джаксънианското ви минало. — Изгледа замислено Иван. — Срещата ни на Комар беше случайна и въпреки това ти посочи мен като свидетел, когато ти потрябва такъв. Случайно да си бил пиян в онзи момент?

— Рано сутринта? — възкликна с негодувание Иван. — Не! — После добави с фалшива сърдечност: — Но ако предпочиташ ти да си бил пиян, добре.

— Какво, и да съсипя безупречната си репутация на свидетел? Как пък не!

— С други думи — каза бавно Тедж. — Историята е кажи-речи същата, която разказваме на всички. Освен на адмирал Десплейнс, лейди Ворпатрил, Саймън Илян, лорд и лейди Воркосиган, император Грегор… — Не довърши, смутена от въздългия списък с посветени в една уж строго пазена тайна.

— Не се притеснявай — побърза да я успокои Иван. — Гореспоменатата групичка пази повече тайни, отколкото мога да си представя дори аз.

— Ако може да се върнем на моя проблем — подкани ги Биърли. — За да разпространим правилната версия колкото се може по-бързо и сред възможно най-много хора, Риш, чудех се дали би искала да ме придружиш на едно соаре с подбрани гости. И вечеря преди това?

— Да изляза? — Очите й се разшириха и грейнаха с копнеж и тревога в равни дози. — На среща? С теб? На Бараяр?