Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Ходех! И моят живот? Моят собствен? — попита тя шокирано.
— Да. Неговите врагове са и твои врагове и ако убият него, теб също няма да оставят жива.
— Ама кои са те всъщност? Той никога не ми ги е назовавал.
— За да не помътни погледа на твоите сияйни очи, който стои за него над всичко друго. Затова и аз ще премълча. Твоето сърце трябва да остане чисто и непринудено. Аз познавам Устад, но ефендито — не. Що за човек е той? Кой е по-умният от двамата?
— Никой мъж не е умен. Всички те трябва да бъдат възпитавани. Аз имам куп тайни, които на повечето хора не казвам, понеже мисля, че ще ги издадат. На теб обаче имам доверие. Ето защо ще ти разкрия една от тях. Устад ми е по-драг от ефендито.
— По каква причина?
— Защото ефендито иска да ме изпъди.
— Защо?
— Ако съм издадяла, че щял да говори с моя ашик.
— О, Аллах, каква въпиеща глупост! И една такава жена иска да възпитава мъже и…
Отново прекъсна по средата на изречението, за да не я обиди. Този мъж не умееше да овладява темперамента си. Или не проявяваше по-голяма предпазливост само защото знаеше, че си има работа с една "кръгла нула"? А колко приятелски и спокойно звучеше гласът му, когато продължи:
— Нима не чувстваш, че ефендито не може да бъде укоряван за това, а хвален? Зная, че ти сече пипето. Така че не може да не съзнаеш, че той изисква мълчание само с най-добро намерение. Аз също те моля да не издаваш нищо. Той може да те заплашва само с изпъждане, ала аз знам, че разбъбриш ли се, това ще е твоята сигурна смърт. Враговете на твоя ашик са безмилостни, особено към теб. Ето защо се пази и мълчи! Аз често съм чувал за тоя ефенди, но днес ще го видя за пръв път. Добродушен ли е?
— Много!
— Прозорлив ли е?
— Хич! Вярва на всичко, което му кажеш!
— Познава ли тукашните порядки?
— Не. В това отношение моят Тифл е сто пъти по-умен!
— Как стоят нещата с неговата религия?
— Той няма никаква. Тук никой не го е виждал барем веднъж да се помоли.
— Красив мъж ли е?
Тя замълча, вероятно размисляйки върху въпроса. Задалият го определено не беше лош познавач на хората, а готвачката и понятие си нямаше какво всъщност целеше с този крайно излишен наглед разпит. После отговори:
— Не е красив, но не е и грозен. Има съвсем обикновено лице. Мисля, че ако не беше чуждоземен, хората изобщо нямаше да му обръщат внимание.
— Машаллах! Това не звучи добре! Щеше да ми е по-приятно, ако го беше нарекла красив. А сега отговаряй нататък! Има ли някакви особености? В гласа, в говора, в държането, в походката или нещо друго?
— Не, изобщо. Той е мъж като всички други мъже. Няма защо да се боиш от него. Той не е и наполовина знатен колкото теб!
— Откъде знаеш?
— То ти личи. Необходимо ти е само да облечеш други дрехи и си готов паша!
— Така ли мислиш, мила ми Пекала?
Прозвуча поласкано. Мъжът значи беше суетен! Това се потвърди от следващите му думи:
— Сега трябва да тръгвам и ти казвам, че ми хареса. Бих желал да ти го докажа с някакъв подарък, който ще ти пратя по твоя ашик. Знам, че обичаш гиздилата и красивите дрехи, които временно съхраняваш в руините, докато дойдат по-добри дни. Пожелай си нещо!
— С най-голямо удоволствие! Но какво? — попита тя бързо.
— Каквото искаш!
— Добре, ти беден ли си, или богат?
— Само пожелай! Тогава ще ти кажа дали ще го получиш, или не!
Това отново прозвуча така студено, така властно, сякаш не беше я нарекъл току-що "мила ми Пекала". Мъжът ставаше все по-интересен.
— Изпрати ми едни златни наддара[40]! — помоли тя с най-сладък сопран.
— Наддара? За какво? — попита онзи учудено.
— Така човек изглежда по-знатен, по-учен. В Исфахан много често виждах една мадама от Русия. Тя винаги имаше две стъкла пред очите, когато слизаше от носилката. Това й придаваше толкова гордост. Човек можеше да я сметне за императрицата на Русия. Ето защо искам и аз едни наддара. Ама да са от злато, иначе не!
— Жено, ти си откачена! В теб живее някакъв зъл и същевременно смехотворен дух, когото ще смачкам веднага щом…
Беше прекъснат в този изблик на презрителен гняв. Тифл дойде и доложи:
— Праща ме шейх ул ислям. Моли те да отидеш при него. Аз ще те водя.
— Веднага! — отвърна другият строго. И също така строго, а може би по-строго, прозвуча по-нататък: — Ти ще имаш наддара, Пекала, и то такива силни, че зъркелите ти ще изскочат! Ефендито е имал право с мълчаливостта. Аз също го изисквам от теб, от вас. Предателят не заслужава нищо друго, освен смърт. Отбележи си го и ти, Тифл! А сега ме води при моите… при шейх ул ислям, но без някой да забележи къде съм бил!
40
Наддара — очила — б.а.