Пирамидата на бог Слънце

Когато закрачих бавно към стълбите, Кара бен Халеф се изправи на покрива на аркадата, където бе седял. Викна ми оттам утринния си поздрав.

— Слез долу, Кара! — поканих го аз. — Чух, че е дошъл шейх ул ислям. Ти също трябва да го поздравиш.

Казах го толкова високо, че да се чуе в аркадата. Намерението ми беше да дойде Педехр. Постигнах го. Той се появи веднага, слезе по всички стъпала до мен и доложи посещението по такъв начин, сякаш не знаех нищо по въпроса.

— Значи не познаваш шейх ул ислям лично? — попитах полугласно, обръщайки се така, че Тифл и кюрдът да не могат да разберат думите ми.

— Не — отговори той.

— Кой джамики вече го е виждал?

— Не знам такъв. Шейх ул ислям по-рано беше във Ферагхан и едва преди няма и година бе преместен близо до племето си. Само Устад го познава добре. Той не е така скромен, както си мислех. Едва в граничния ни дуар е научил, че Устад е отпътувал.

Докато казваше това, посочи към хълма с храма отсреща, за да ги накара да помислят, че говорим за нещо съвсем безобидно.

— Кой е кюрдът, дето стои при Тифл? — поисках още да знам.

— Кетибът[41] на шейх ул ислям. Той трябва да седи до него, но досега неговото място оставаше празно.

— Тогава ела!

Тръгнахме по стъпалата нагоре. Кетибът кръстоса ръце и ми се поклони вежливо усмихнат.

— Да бъде благословено утрото ти! — поздрави любезно.

— А на теб целият ден! — отговорих аз.

Ах, този глас! И това увуларно "р"! Той беше мъжът, говорил с Пекала, значи шейх ул ислям! Тръгна веднага след нас и се отправи към мястото си. Персийците станаха, когато се появих, поклониха се много учтиво и останаха прави, за да дочакат краткото ми обръщение. Аз спрях на предписаното разстояние, разперих ръце, поклоних се, скръстих ги на гърдите, поклоних се отново, разперих ги с трети поклон, после ги спуснах и вдигнах дясната длан за любезен жест, заговаряйки:

— Човек никога не знае щастието на следващия ден. Единствено Аллах знае какво ще проводи. Ако той е този, който ни е изненадал с вашето посещение, трябва да благодаря първо на него и после на вас. Пред шейх ул ислям няма затворени врати, защото Аллах иска неговият духовник да носи навсякъде само радост. Седнете и ни гостувайте, докато ви е угодно!

Те се поклониха като обучени статисти, а носителят на исполинската чалма заговори:

— Шейх ул ислям съм аз, ефенди. Ти ще узнаеш кои са моите придружители.

Като посочваше всеки поотделно, той споменаваше неговото име и положение. Първо назова духовните лица, след тях офицерите. Те бяха един ахалии-и-дженнет[42], деин вехлийуллах[43], един имам-и-джума[44], един сертиб-и-еввел[45], един сертиб-и-дуввум[46] и накрая дойде ред и на писаря! Виждаше се, че тук бе събран все блясък. Аз се покланях на всеки, както и той на мен. После седнахме. Височайшите господа образуваха линия. Само писарят седна малко назад, до шейх ул ислям. Той много често му нашепваше какво да каже. Вярно, опитваше да прикрие движението на устните си с брадата, но тя беше толкова рядка, че го забелязах. Аз седях точно пред него, вдясно от мен — Педехр, вляво — ходи и малко назад Кара бен Халеф. Първите двама вече се бяха представили на персийците. Кара можех да спомена между другото.