Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Ако мога да я изпълня, имате предварителното ми съгласие, сеньор.
— Първо изчакайте! Как ще разполагате с времето си оттук нататък?
— Още нищо не съм определил. Дойдох, за да ви докладвам какво се е случило. Та нали зная, че без вашата любезна помощ нещата на Родриганда няма да се уредят.
— Това е вярно. Двамата Кортейо, Хосефа, Ландола, Хиларио и неговия племенник, всички те трябва да бъдат привлечени под наказателна отговорност. Желателно е да се добият пълни признания от тях. Но дори и тогава е невъзможно да се издаде една валидна присъда.
— Защо?
— Помислете за настоящите условия! Нали все още не знаем какво може да се случи. Къде има меродавен съд за вашите работи?
— По моему при вас.
— По вашето дело се нуждаем от съдебно решение, което сетне да бъде признато от другите власти и най-вече от Испания. Значи трябва да изчакаме, докато отношенията в Мексико що-годе се уредят.
— Това е крайно неприятно.
— Аз се надявам до юни нещата да са приключили. Дотогава не остава кой знае колко време. Вие как смятате да го прекарате?
— Бихте ли ми позволил да остана край вас?
— С най-голямо удоволствие! Тъкмо това беше молбата, която възнамерявах да ви отправя. Нямате ли желание да постъпите на служба при мен като лекар? Ние се бием. Лекари са ни необходими, а те за съжаление тук са рядкост. И какви ли лекари имаме? Надали и един, който да съумее да проведе някоя операция.
— С какво време бихте ме обвързал?
— Срокът няма да е определен. Не искам да ви преча. Ще можете да си тръгнете веднаца, щом сметнете за необходимо.
— Добре, при това положение приемам. — Те удариха ръце. Сетне Хуарес каза:
— Уговорено! Вие принасяте за мен жертва, за която ще ви бъда благодарен. Кой е още с вас?
— Бизоновото чело, Мечешко сърце, Лешоядовия клюн, Гърмящата стрела и Малкия Андре.
— Те с какво смятат да се занимават?
— Оставете аз да се погрижа. По отношение на Андре имам една идея. Сеньор Унгер се нуждае от придружител. Бих предложил Андре.
— На драго сърце ще го взема! — отзова се бързо Курт.
— Много добре. И още нещо. Не споменахте ли някакви предмети, които сте плячкосали от подземията на Манастира?
— Да. Политическата кореспонденция на стария и съкровищата, които си е присвоил.
— Ще ми покажете ли нещата?
— Моля за разрешение.
— Имате го. От сега ще живеете в моята квартира. Веднага ще ви посоча необходимите стаи. А после, когато си отпочинете, ще се видим отново.
12. Съдбоносно решение
Самотен конник яздеше в тръс по пътя от столицата към Керетаро. Между двата града е разположено градчето Тула. Мъжът го прекоси, без да спира, въпреки че конят му изглеждаше много уморен. Но когато остави Тула зад гърба си, напусна оживеното от военни шосе и свърна към полето. Там се виждаха развалините на някаква къща. Почернелите зидове издаваха, че постройката е станала плячка на пожар. Това вероятно се бе случило по време на настоящата война, тъй като развалините не бяха стари. Човекът слезе от животното, остави го да пасе свободно и седна в сянката на една полусрутена стена. Едва го бе сторил и трепна.
— Пет! — ето какво бе чул. Огледа се, ала не можа да види нищо.
— Пет! — чу отново.
Извади револвера и обходи с очи всички видими ъгли — напразно.
— Сеньор Хиларио! — повика се сега полугласно. Тогава той скочи. Кой го познаваше тук?
— Сеньор Хиларио! — повтори се.
По звука сега разбра посоката, от която идеше гласът. Обиколи стената, до която беше седял. Там стоеше…дребният, охранен съзаклятник, който го посрещна ухилен.
— Какъв сюрприз, а? — попита той.
— Вие тук? — смая се лекарят. — Как се озовахте насам?
— Тайната лига е вездесъща. Вас изчаквах тук. Бях още веднъж в Санта Барбара и говорих с вашия племенник Манфредо. Вие бяхте заминал едва преди час. Да яздя след вас, беше несигурно, тъй като не знаех по кой път сте поел. Следователно лесно бих могъл да ви пропусна. Но аз знаех, че отивате в столицата и понеже нямаше как да срещнете там императора и по принуда щяхте да се насочите към Керетаро, то предпочетох да си подиря някое местенце между двата града, където бях убеден, че ще ви пресрещна. Това местенце трябваше да лежи на открито и ето как избрах тези останки от пожар.
— Значи имате да ми съобщите нещо крайно необходимо?