През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Пушката така беше насочена срещу челото ми, че не виждах цевта, а само дулото, и то като пръстен. Само миг уплаха или колебание, непременно щяха да ми струват живота. Трябваше да се действа с мълниеносна бързина. Но как? Ако бързо дръпнех глава встрани, наистина нямаше да бъда улучен аз, а стоящият зад мен Оско. За да го спася, не биваше да отнемам целта на убиеца, а именно главата си. Започнах толкова бързо да я движа насам-натам, че вече не можеше да ме улучи лесно, и грабнах мечкоубиеца.
Не е възможно всичко да се разкаже и прочете толкова бързо, както се случи. Заелият позиция за стрелба убиец не можеше да види, че вземам пушката от масата. Без да се прицелвам — защото това той щеше да забележи, — аз я вдигнах, насочих двете цеви към заплашващото ме дуло и изстрелях двата патрона почти едновременно.
Между вика на Оско и двата изстрела беше минало толкова кратко време, че почти не би могло да бъде измерено. Едва бе прозвучал викът му, и вече изтрещяха двата или по-скоро трите изстрела, защото стоящият вън стрелец също стреля, но за щастие една десета от секундата по-късно от мен. Трясъкът на изстрелите беше последван от пронизителен писък вън.
Халеф беше чул предупредителния вик на Оско и се бе обърнал към прозореца, но пушката ми беше толкова бърза, колкото и погледът му. Той не беше видял дулото на чуждата пушка, затова сега скочи от мястото си и извика:
— Какво става, сихди? Защо стреляш?
— Убиец! — отговори Оско, като продължаваше да стои неподвижно с протегната напред ръка, а аз скочих, хвърлих мечкоубиеца на масата и грабнах карабината от ръцете на ханджията Илия.
Не можех да видя кой е вън. Ако негодникът все още беше там, с него щеше да е свършено, защото, заставайки встрани от прозореца, изстрелях шест патрона един след друг. Верният ми Халеф веднага разбра какво става.
— Не стреляй повече! — извика ми той.
В следващия миг той се озова до прозореца и искаше да скочи вън.
— Халеф, да не си луд? — викнах му аз и го хванах за краката, за да го издърпам обратно.
— Трябва да изляза! — изкрещя дребосъкът, отскубна се и изскочи на улицата.
Със здравия си крак направих широка крачка и също застанах до прозореца. Стената не беше дебела. Бързо мушнах карабината си, а после и главата и лявата си ръка през прозореца. Само толкова можах да се покажа навън, защото прозорецът беше прекалено тесен за мен. Видях Халеф да тича надясно, към широко отворената порта на двора, а светлината на буйните огньове осветяваше улицата. В същото време от тъмната порта на намиращата се отсреща къща на месаря се отдели една фигура и затича след Халеф.
Враг ли беше? Вдигнах карабината за стрелба. Тогава видях край портата да притичва един човек. Ясно го разпознах на светлината на огъня.
— Манах ал Барша! — ревеше Халеф зад него. Аз също го бях познал, а сега видях и Халеф да притичва край портата. Прицелих се по осветената ивица, през която трябваше да премине и третият човек, който следваше хаджията.
Фигурата на преследвача се появи на светлината. Беше облечен като месаря. Ето че застана пред мушката ми, стрелях, но не го улучих. Тъй като навън беше лявата ми ръка, с нея трябваше да се целя и стрелям. Но нека някой се опита да даде точен изстрел през нощта, при това от неудобно и неподходящо положение, подвеждан от пламъците на огъня, с пушка, вдигната пред лявото око, и да свие дясното! Беше почти невъзможно. Веднага се дръпнах навътре в стаята и заповядах на Оско и Омар:
— Бързо след тях! Излезте на двора през стаята и тичайте по улицата вдясно! Халеф е между двама неприятели.
В този момент се чуха няколко пистолетни изстрела. Двамата грабнаха пушките си.
— Не пушките! Там може да се действа само с ножове и пистолети. Тръгвайте бързо!
Спътниците ми хукнаха към храбрия Халеф на помощ. За съжаление не можех да ги последвам, защото бях принуден да остана поради безпомощното си положение.
Илия все още седеше замръзнал на мястото си. Ръцете му бяха още в същото положение, след като му бях дръпнал карабината. От предупредителния вик на Оско досега той не бе направил нито едно движение и не бе изрекъл нито една дума.
— Еф… еф… ефен… фенди! — запелтечи той сега. — Какво беше това?
— Нали видя и чу.
— Стре… стре… стреляха!
Хванах го за раменете и го разтърсих.
— Ела на себе си, ханджи! Вкаменил си се от страх!
— За мен ли беше?
— Не, за мен — усмихнах се аз.
— Мислех, че искат да ме застрелят, защото съм ви помогнал.
— Не, не твоят скъпоценен живот беше заплашен, а моят. Но я затвори прозореца. На никого не бива да даваме възможност да стреля пак по нас.