Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Аз ще дойда — рече Йост и излезе напред.
— Аз също — добави Абри.
— Йост! — каза майка му и го улови за ръката. — Посевите…
— Твоите посеви са важни, тъмноока жено — прекъсна я Амарам, — но не могат да се мерят с отбраната на нашия народ. Кралят праща у дома богатства от плячката в Равнините. Спечелените от него скъпоценни камъни в спешен случай могат да се ползват за направата на храна за цял Алеткар. И двамата сте добре дошли. Има ли още доброволци?
Излязоха още трима младежи от града и един по-възрастен мъж — Арл, чиято съпруга умря от петнистата треска. А дъщеричката му Каладин не успя да спаси след падането й.
— Отлично — каза Амарам. — Има ли други?
Гражданите мълчаха. Странно. Много от момчетата, които Каладин тъй често беше чувал да говорят за постъпване в армията, гледаха настрани. Каладин усети как сърцето му се разтуптява и кракът му заиграва, сякаш иска да го притегли напред.
Не. Той щеше да стане лекар. Лирин го погледна и тъмнокафевите му очи загатнаха за дълбока загриженост. Но когато Каладин не помръдна, той се отпусна.
— Добре — рече Амарам и кимна на Рошоне. — В крайна сметка Вашият списък ще ни бъде необходим.
— Списък ли? — попита високо Лирин.
Амарам го изгледа.
— Нуждите на армията са големи, тъмнородни. Вземам първо доброволците, но армията трябва да се допълни. Като градоначалник, моят братовчед има задължението и честта да реши кои мъже да прати.
— Прочетете първите четири имена, Алаксия — рече Рошоне — и последното.
Алаксия погледна списъка и зачете със сух глас.
— Агил, син на Марф. Каул, син на Талеб.
Каладин боязливо погледна баща си.
— Не може да те вземе — каза Лирин. — Ние сме от втори нан и изпълняваме важна функция в града, аз като лекар, а ти като единствения ми чирак. По закон сме освободени от военна служба. Рошоне знае това.
— Абрин, син на Арафик — продължи Алаксия. — Йорна, син на Лоац. — Тя се поколеба, сетне вдигна поглед. — Тиен, син на Лирин.
Над площада се спусна тишина. Дори дъждът сякаш поспря за миг. После всички погледи се обърнаха към Тиен. Момчето беше потресено. Лирин имаше имунитет като градски лекар, Каладин имаше имунитет като негов син.
Но не и Тиен. Той беше трети чирак на дърводелеца, не беше от жизнено значение, нямаше имунитет.
Хесина го притисна силно.
— Не!
Лирин излезе пред тях, сякаш искаше да ги защити. Каладин стоеше вцепенен и гледаше Рошоне. Усмихнатият самодоволен Рошоне.
Ние му отнехме сина, осъзна Каладин, взирайки се в малките му очи. Това е неговото отмъщение.
— Аз… — промълви Тиен. — В армията? — За пръв път той загуби своята увереност и оптимизма си. Очите му се отвориха широко и лицето му силно пребледня. Тиен припадаше при вида на кръв. Мразеше да се бие. Все още беше дребен и слаб, въпреки възрастта си.
— Прекалено малък е — заяви Лирин. Съседите им се отдръпнаха встрани и оставиха семейството на Лирин само под дъжда.
Амарам се намръщи.
— В градовете момчета на по осем-девет години постъпват във войската.
— Синовете на светлооките! — възрази Лирин. — Да се учат за офицери. Не ги пращат в бой!
Амарам се намръщи още повече. Излезе под дъжда и отиде при семейството.
— На колко години си, синко? — попита той Тиен.
— На тринадесет — отговори Лирин.
Амарам го изгледа.
— Лекарят. Чувал съм за тебе. — Въздъхна и се обърна към Рошоне. — Нямам време да се намесвам във Вашата дребнава провинциална политика, братовчеде. Няма ли друго подходящо момче?
— Изборът е мой! — настоя Рошоне. — Полага ми се по закон. Аз изпращам тези, от които градът може да се лиши. Е, това момче е първото, от което можем да се лишим.
Лирин пристъпи напред. Очите му бяха изпълнени с гняв. Върховният маршал Амарам го улови за ръката.
— Не прави нещо, за което ще съжаляваш, тъмнородни. Рошоне е действал съгласно закона.
— Ти се криеше зад закона и ми се надсмиваше, лечителю — провикна се Рошоне. — Е, сега законът се обръща срещу теб. Задръж си сферите! Изразът на лицето ти в този миг си струва всяка една от тях!
— Аз… — пак подхвана Тиен. Каладин никога не го беше виждал толкова ужасен.
Чувстваше се безсилен. Погледите на тълпата бяха втренчени в Лирин, когото светлоокият генерал още държеше за ръката. Лекарят и Рошоне се гледаха.
— Ще направя момчето бегач за година или две — обеща Амарам. — Няма да влиза в сражение. Това е най-доброто, което мога да сторя. В тези времена имаме нужда от всеки.