Пътят на кралете (том I)

— Дойдоха нови доклади от съгледвачите, Сиятелни господарю Адолин — рече притичалият до него Тарилар.

Адолин отново върна мисълта си към работата. Заедно с част от синята гвардия беше заел позиция в основата на скалата, на чийто връх баща му и кралят още разговаряха. Тарилар, началникът на съгледвачите, беше мъж с мършаво лице и яки гърди и ръце. От някои ъгли главата му изглеждаше толкова дребна в сравнение с тялото, че беше като смачкана.

— Продължавайте — каза Адолин.

— Предните бегачи се срещнаха с главния ловджия и се върнаха. Не са забелязани паршенди по близките плата. Двадесет и първа и Осемнадесета рота са на позиция и остават още осем роти.

Адолин кимна.

— Наредете на Двадесет и първа рота да прати ездачи да наблюдават от плата четиринадесет и шестнадесет. И двама на плата шест и осем.

— Шест и осем ли? Зад нас?

— Ако аз се канех да залагам засада на групата — отвърна Адолин, — щях да се върна и да отрежа пътя за отстъпление. Действайте.

Тарилар отдаде чест.

— Слушам, Сиятелни господарю. — Той забърза да предаде заповедите.

— Наистина ли смяташ, че това е необходимо? — попита Ренарин и доближи с коня си до Адолин.

— Не, обаче татко тъй или инак ще поиска това да се направи. Знаеш.

Горе на скалата настъпи раздвижване. Адолин вдигна поглед тъкмо навреме да види как кралят скача от скалата и плащът му се вее, докато пада от около четиридесет стъпки височина. Далинар стоеше горе на ръба и Адолин можеше да си представи как ругае наум тази според него безразсъдна постъпка. Вълшебната броня можеше да устои на такова падане, но все пак височината беше достатъчно опасна.

Елокар се приземи със звучно изпукване и разпиля късчета камък и облачета Светлина на Бурята. Успя да се задържи прав. Бащата на Адолин предпочете по-безопасен начин за слизане и се спусна по-надолу по скалата, преди да скочи.

Напоследък като че ли все по-често подбира по-безопасните пътища, разсеяно си рече Адолин. Освен това често си намира причини да ми предава командването. Потънал в мисли, той подкара коня си извън сянката на скалата. Трябваше да получи доклад от ариергарда — баща му би искал да го чуе.

Пътят му минаваше край група светлооки от приближените на Садеас. Кралят, Садеас и Вама си имаха свои адютанти, помощници и ласкатели. Адолин ги гледаше как се придвижват в засенчени паланкини, облечени в удобни копринени одежди и отворени горни дрехи, и осъзна колко потна и тежка е бронята му. Тя беше чудесна и даваше сили, но под палещото слънце можеше да накара човек да се позамисли за нещо не толкова затворено.