Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Ето ги и тях, идват — отбеляза замислено Никомо Коска и се ухили до уши.
Единствен той изглеждаше недокоснат от страха. Този има или железни нерви, или бедно въображение. Все тая му е дали лежи пиян в някой бардак, или очаква собствената си смърт. Беше качил крак на една от бойниците и подпрял лакти на коляното си. В едната му ръка се поклащаше лениво полупразна бутилка. Бойното облекло на наемника не се отличаваше много от онова за въргаляне в бардаците. Същите оръфани ботуши и същите протрити панталони. Единственото, което си беше позволил да добави във връзка с присъствието си на защитната стена, беше черен кожен нагръдник с втъкани отпред и отзад златни завъртулки. Подобно на ботушите му и той беше видял по-добри дни, инкрустацията беше поочупена на места, а металните нитове бяха хванали ръжда.
Някога ще да е бил истинско произведение на изкуството.
— Имате прекрасна броня.
— Какво, това ли? — Коска погледна нагръдника си. — Навремето може и да е била, но дългите години са си казали думата. Неведнъж съм я забравял навън в дъжда. Подарък ми е от Върховната дукеса Сифелайн от Осприя за победата ми над армията на Сипани в петмесечната война. В комплект с нея вървеше и обещание за вечно приятелство.
— Добре е да имаш приятели.
— Не бих казал. Същата вечер тя се опита да ме убие. Победите ми ме бяха направили прекалено популярен сред нейните поданици. Изплаши се, че може да я сваля от престола. Отрова във виното ми. — Коска отпи голяма глътка от бутилката. — Любимата ми метреса умря. Бях принуден да избягам с празни ръце, като изключим този нагръдник, и да потърся работа при принца на Сипани. Дъртото копеле плащаше много по-малко, но поне можах да поведа армията му срещу дукесата и с огромно удовлетворение да я гледам как накрая тя самата умира от отрова. — Намръщи се. — Лицето й посиня. Стана яркосиньо, наистина. Та моят съвет е: никога не ставай прекалено популярен.
— Да избягвам прекалената популярност в момента не ми е никакъв проблем — изсумтя Глокта.
Висбрук се прокашля силно, очевидно недоволен, че присъствието му остава незабелязано. Посочи към напредващите през провлака безкрайни редици на гуркулите.
— Началник, гуркулската армия напредва.
Сериозно? Не бях забелязал.
— Ще наредите ли да наводним рова?
О, бях забравил малкия ти момент на слава.
— Давайте.
Висбрук позьорски притича до парапета от бойници. Вдигна бавно ръка и още по-позьорски я спусна. Някъде отдолу, извън полезрението им, се чу плющене на камшици и мулетата започнаха да теглят въжетата. Миг по-късно до бойниците достигна жалното скърцане на дърво, подложено на огромния напор на морето. Последваха го трясъкът на трошащо се дърво в момента на поддаването на бентовете и яростният грохот на шуртяща вода. Огромната разпенена солена маса се втурна от двете страни на рова. Едната водна стена срещна другата точно пред мястото, на което стоеше Глокта. Образуваният облак от ситни водни капчици при сблъсъка се издигна чак до бойниците, че и над тях. Малко по-късно новородената ивица море беше спокойна и гладка. Ровът се бе превърна и в канал, а градът — в остров.
— Ровът е наводнен! — доложи генерал Висбрук.
— Очевидно — каза Глокта. — Поздравления. А сега да се надяваме, че в редиците на гуркулите няма добри плувци. От друга страна, имат доста хора, измежду които да потърсят.
Над трамбоващата маса от войници се извисяваха пет високи стълба, а на тях блестяха гербове на Гуркул, отлети от чисто злато. Символите на водени и спечелени битки. Под безмилостното слънце се развяваха лъскавите знамена на пет легиона. Пет легиона. Точно както каза онзи старец. Да очакваме ли и кораби? Глокта се извърна и погледна към гетата в покрайнините на града. Дългите кейове, кипящи от движение и пълни с кораби на пристан, стърчаха в залива като бодли на таралеж. Корабите, които пристигат, пълни с припаси, и отплават с последните изплашени търговци. Там нямаше защитни стени. Почти никакви отбранителни съоръжения не пазеха града откъм залива. Не сме си и мислели, че може да ни потрябват. Съюзът владее моретата. Ако се появят кораби…
— Разполагаме ли с още запаси от камък и дърво?
Генералът кимна енергично. Очевидно най-после започна да свиква с новия ред на командване.