Танцуващият с духове

Близо два дни Бърк не излезе от стаята си. Гледаше футбол, тенис и безкрайните говорилни по Би Би Си за прогнозните изборни резултати на Тони Блеър. Поръчваше си храна за вкъщи от италианския ресторант зад ъгъла, спеше много, дремеше пред телевизора и се събуждаше по-уморен и отпреди. Не вдигаше телефона и потъваше все по-дълбоко в собственото си униние. От време на време си задаваше въпроса: и сега какво? Нямаше къде да иде, нито какво да предприеме. Нищо, което би могъл да направи.

Накрая от апатията го извади Стария. Дойде да го вземе, отидоха в „Слънцето“ и седнаха на стара очукана маса възможно най-далеч от покер машината. Скоро допиваха третата си голяма халба.

Бърк се чувстваше като подстрекател — пиеше с човек, който имаше проблем с пиенето. От друга страна, може би идеята не беше толкова лоша. Малка доза споделено забвение.

— Не знам какво да правя — каза Бърк не за пръв път.

— Копелета — отвърна Стария. — Не знам к’во да ти кажа. — Отпи дълга глътка от бирата си. — Оня ден ходих при Хариган.

Бърк изправи гръб на стола. Хариган беше адвокатът на фирмата.

— Така ли?

Томи кимна.

— Праща ти много поздрави.

— Спомена ли му за историята с Коваленко и Гарда?

— Ми да.

— И той какво мисли? — попита Бърк.

Томи млясна с устни.

— Каза… че ще се поизръсим, но иначе не могат ни пипна с пръст. Нямали основания. Накрая сме щели да спечелим.

Бърк кимна замислено и отпи от бирата.

— А междувременно…

— Можело да се поозорим… в краткосрочен план.

Бърк си пое дълбоко въздух и тресна халбата на масата.

— Знаеш ли какво? Отивам в Белград! — заяви той толкова силно, че шумът в кръчмата утихна за миг и хората взеха да се обръщат.

— За чий ще ходиш пък там?

— Защото там е отишъл Д’Анкония. Ще открия копелето и ще го върна в Ирландия.

Лицето на Стария се разкриви в карикатура на скептична гримаса.

— Няма смисъл! Онова твойто дрисливо орле… вече го е направило.

— Какво дрисливо орле? Коваленко ли?

— Същият! Вече е проверил. Само ще си загубиш времето.

Бърк сви рамене.

— А може би не… — След единадесети септември ФБР и ЦРУ не изпълваха Бърк със страхопочитание. Както всички вече знаеха, двама от похитителите бяха делили една стая с информатор на ФБР. Други бяха обучавани на бой с хладно оръжие от бивш командос във Флорида. Във ФБР бяха отказали да проверят компютъра на един от похитителите дори след като получили информация, че е поискал да ограничи уроците си по пилотиране до управление на пътнически самолети в режим на полет (без уроци по излитане и кацане). Някои от похитителите получили визи за влизане в САЩ, макар в ЦРУ да знаели, че са присъствали на среща в Куала Лумпур, на която били обсъждани планове за залагане на бомби в десетина търговски самолета. И това Бърк го беше чел във вестниците. Кой знае какво още бяха надробили? — Няма да се изненадам, ако са пропуснали нещо — каза той.