Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Ти си моята гордост. — Тя притисна буза към неговата, но долови смущението му и се отдръпна. — А сега ми разкажи за това. — Тя разпери широко ръце, сякаш да прегърне яхтата. — Откога я имате?
— Матю я завърши само няколко дни преди да отплаваме.
Усмивката й угасна, а ръцете й се отпуснаха покрай тялото.
— Матю?
— Негово дело е — каза Бък и гордостта звънтеше във всяка сричка на думите му. — Проектира я и работи по нея с прекъсвания години наред.
— Матю сам е проектирал и построил тази яхта?
— С двете си ръце. Ела да те разведа. — Докато обикаляха палубата от носа до кърмата, той я заля с коментари относно конструкцията, стабилността и скоростта. През има-няма пет минути ръката му с любов се плъзгаше по парапета или по някоя от другите палубни принадлежности. — Как ли не го подигравах заради нея — призна си Бък. — Но момчето доказа, че съм грешал. Край бреговете на Джорджия ни застигна внезапна буря, но яхтата се справи без никакви проблеми.
— Хм.
— Има двеста галона сладководен капацитет — продължи той и се изпъчи като оглупял от гордост татко. — А пък трюмната й площ, така както Матю я е проектирал, не е по-малка от тази на двайсетметрова яхта. Два мотора, сто четирийсет и пет конски сили.
— Май се е забързал за някъде — промърмори тя. Когато пристъпи в лоцманската кабина, очите й се ококориха. — Боже, Бък, ама че прибори си имате!
Тя обиколи помещението, като разглеждаше смаяно оборудването. Първокласен сонар, дълбочинни търсачи, магнитометър. В таблото за управление бяха вградени скъпи и висококачествени навигационни уреди, радиотелефон, радиолокатор, „Навтекс“ за крайбрежна метеорологична информация, и за нейно най-голямо удивление, един видеочертожник с LCD екран.
— Момчето искаше най-доброто.
— Да, но… — Искаше да попита как е платил за него, но се боеше, че отговорът ще назове родителите й. Вместо това си пое дълбоко дъх и си обеща сама да намери отговора, по-късно. — Бива си го оборудването.
Лоцманската кабина можеше да се похвали с пълна видимост, както и с вход откъм десния и левия борд. Имаше широка маса, върху която да се разстилат карти и диаграми, и лъскави шкафове с медни дръжки на чекмеджетата. В ъгъла бе вградена дори една тясна койка с дебела тъмносиня тапицерия.
Нищо общо с „Морския дявол“.
— Ела да хвърлиш едно око на каютите. То май трябва да им викам хотелски стаи. Имаме две, всяка с клозет. Спинкаме си като къпани долу. А пък с камбуза даже и майка ти би се гордяла.
— С удоволствие ще ги разгледам… Бък — започна тя, когато тръгнаха към кърмата, — Матю откога планира да се върне да търси „Изабела“?
— Не мога да ти кажа. Сигурно още откак зарязахме „Маргерит“. Ако питаш мен, тая муха му е влязла в главата още оттогава. Липсваха му само времето и парите.
— Парите — повтори Тейт. — Да не би да се е сдобил с някакви пари?
— Лару купи дял.
— Лару? Кой е пък този?
— Името си ли чух?
Тейт различи нечия фигура в долния край на стълбите към спалните помещения. Вгледа се и видя слаб, спретнато облечен човек, някъде между четиридесет и петдесетгодишен. Един златен зъб й намигна през широката му усмивка, докато той й подаваше кавалерски ръка.
— Ах, мадмоазел, главата ми се замая. — Той поднесе ръката й към устните си.
— Не обръщай внимание на този мършав канадец, Тейт. Той се мисли за голям кавалер.
— Просто човек, който тачи и цени жените — поправи го Лару. — Очарован съм, че най-сетне се запознахме и че хубост като вашата краси скромния ни дом.
Един поглед й бе достатъчен, за да прецени, че спретнатият овален салон е всичко друго, но не и скромен. Дървото на барплота блестеше, а високите столчета с шарена тапицерия стояха в очакване. Някой бе закачил по стените поставени в рамки карти, пожълтели от времето. С удивление забеляза вазата с прясно откъснати нарциси, която се кипреше по средата на една масичка.
— Голяма крачка в сравнение с „Морския дявол“, а? — отбеляза Бък.
— От „Морския дявол“ до „Русалка“ — ухили се Лару. — Мога ли да ви предложа чаша чай, мадмоазел?
— Не. — Тя все още примигваше смаяно. — Благодаря. Трябва да се връщам. Има доста неща, които трябва да обсъдя с родителите си.
— А, да. Вашият баща бе дълбоко развълнуван, задето ще ни придружите. Що се отнася до мен, аз съм щастлив, че две толкова прекрасни дами ще разведряват плаването ни със своето чаровно присъствие.
— Тейт не е само дама — каза Бък. — Тя е страхотен гмуркач, роден търсач на съкровища и учен освен това.
— Жена с много таланти — промърмори Лару. — Потресен съм.