Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Беки усети как стомахът й се свива от лошо предчувствие. Избегна отговора и попита:
— Какво според вас се кани да направи Рупърт?
— Да ме уволни, госпожице Ланкастър — спокойно отвърна той. — От известно време го очаквам.
— Защо, за бога, да ви уволнява? Да не би да има проблем във воденето на счетоводството?
Отново лека усмивка.
— Семейството ви като цяло явно не харесва начина, по който водя счетоводството.
— И какъв е той?
— Точен — заяви Стоун. — Отправял съм към борда неколкократни предупреждения — както към предишния борд, така и към режима на лорд Ланкастър. Наредиха ми да променя „представянето“ на счетоводството, за да подхожда на новата политика на компанията и да отразява новите поръчки, които той е осигурил. Аз, разбира се, отказах да го направя.
— Обещавам ви, господин Стоун, че никой няма да ви уволни, задето си вършите работата. Не съм счетоводител и се надявам адвокатите да ми разяснят какво е положението на компанията. Адвокатите на лорд Ланкастър ме увериха, че фирмата спешно се нуждае от промени, че губим пари… това лъжа ли е било?
— Абсолютно вярно е. — Счетоводителят се поколеба. — Да говоря ли с вас откровено?
— Разбира се.
— Имаше нужда от промени, но не от такива, каквито направи лорд Ланкастър. Кризата съществено се задълбочи.
— Но нали имаме много нови поръчки?
— Те идват с отложено плащане. Подбихме цените на конкуренцията, за да вземем поръчките, и сега оперираме с минимална разлика в печалбата. За връзки с обществеността се харчат чудовищно големи суми. Надниците са високи, често има стачки, продуктивността е ниска, а разноските ни се увеличават всеки ден.
— Вашият офис не изглежда екстравагантно.
— Този етаж е под мой контрол. Ако идете на който и да е от другите, ще забележите безсмисленото пилеене на пари — повсеместно в тази компания. — Стоун въздъхна. — Честно казано, обмислях варианта да подам оставката си. Да работиш като счетоводител във фирма, решила да се разори тотално, е… истински срам.
„Излиза, че този чудак се срамува заради мен“, помисли си Беки.
Е, и да беше чудак, думите му определено звучаха разумно.
— Тази офис сграда…
— Глупаво пилеене на средства. Един недвижим имот в Йоркшър би намалил разходите ни с две-трети. Но три поредни борда категорично отхвърлят предложението ми да се преместим. Твърдят, че се нуждаем от престижен офис в Лондон, макар интересите ни да са в Корнуол и Йоркшър.
— Няма нищо престижно в банкрута — ядосано вметна Беки.
— Напълно съм съгласен с вас.
— Какво да направя? Дайте ми съвет, господин Стоун — помоли тя.
Някой отгоре явно я закриляше. Ако бе попаднала на кой да е от прехвалените вицепрезиденти на Рупърт, навярно щеше да изгуби цял месец, докато научи истината за състоянието на фирмата.
— Няма кой знае какво за правене. Вече нищо не може да ни спаси.
— Винаги има начин за спасение — твърдо заяви Беки. — Ще започнем още днес. На колко време подновяваме договора за наем тук?
— На всеки шест месеца. Изтича през юни.
— Остава ни по-малко от месец. Отървете се от този договор. Намерете ми нещо евтино в Лондон. Продайте всички картини. Спрете разточителните разходи за излишен лукс. Ако на някого не му харесва, уволнете го.
— Нямам власт да уволнявам и да назначавам, госпожице…
— Вече имаш. Каква точно длъжност заемаш?
— Вицепрезидент на счетоводния отдел.
— Ставаш главен финансов директор. Личният състав ще е отговорен пред теб. Веднага започваш да получаваш заплата като на член на борда. Надявам се, че ще те убедя да останеш.
Той кимна:
— Ще остана, госпожице Ланкастър, но ви предупреждавам, че според мен вече е прекалено късно за тази компания.
— Моля — обърна се тя, — наричай ме Беки.
Двадесет и втора глава
Успехът съвсем не дойде толкова бързо, колкото й се искаше.
Лита нямаше нужда да й повтарят. Беше се отървала от Норман Дойл, сама бе наела личната си секретарка и бе тръгнала на боен поход за нови договори. И всичко работеше добре в системата. Работата беше нейният живот. Оставаше до късно в офиса, понякога дори заспиваше на бюрото си. Получаваше покани за срещи, дори и от колеги от „Дохъни“, след като те свикнаха с идеята, че няма да напуска или да я уволнят. Но Лита не им обръщаше сериозно внимание. Понеже им отказваше категорично, престанаха да говорят, че спи с Хари, и се заговори, че е лесбийка. Другите жени продължаваха да клюкарстват злобно по неин адрес, най-малкото защото Лита не правеше никакви усилия да помогне на някоя от тях за повишение.