Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Същото — вършат ми работа. Понякога са ми полезни.
— Ще ви компрометират, ако даже вече не е станало.
На лицето на събеседника му отново изникна усмивка.
— Подценявате ме, млади приятелю. Би трябвало да съм ви обиден, но с вас… — Той махна с ръка, отпъждайки мисълта. — Факт е обаче, че откак сключиха съюз с Джамията на Абдул-Кахар в Мюнхен, се чувствам длъжен да ги държа под око.
Той видя изражението на Борн и добродушно се засмя.
— Виждам, че ви изненадах. Добре е. Трябва да научите, приятелю, че не разполагате с всичките знания на света.
Рози влезе под душа и веднага я обгърна облак от пара. Водата се стичаше по раменете, гърба, гърдите и плоския й корем. Тя се завъртя, затвори очи под струята и усети как мускулите й се отпускат от топлината. Прекара ръце през косата си и я отметна от лицето си. Подложи лице под водата и тя се разля по клепачите, носа и бузите й. Бавно завъртя глава на едната и на другата страна, за да масажира мускулите си. Водата биеше в ушите й с някакъв шум, който й напомняше рева на прибоя, безкрайното море, и за известно време тя се изгуби в дълбините на изникналия в съзнанието й образ.
Горещата вода биеше в стакато по татуировката зад ухото й и постепенно цветът взе да избледнява и да се разтича, змията сякаш се разви от кълбото си и се разтвори в локвичката на пода, оцветена от боята, оттичаща се по врата й като сълзи към водния въртоп в краката й.
Дон Фернандо гледаше замислено запаления край на пурата си.
— Започнало е с Бенджамин Ел-Ариан, нали? — попита Борн.
Дъждът най-после беше завалял. Тропическата буря блъскаше в прозорците и превиваше клоните на палмите в атриума зад стъклото. Под порива на вятъра на покрива изтрополи разместена керемида.
Възрастният мъж стана, разгъвайки се като хартиено оригами и излезе през френските прозорци във вътрешния двор. Загледа се, с ръка на слепоочието.
— Де да беше толкова просто — най-накрая каза той. — Обикновен злодей, обикновена цел, нали така, Джейсън? Всички това искаме, защото си спестяваме усложненията. Но и двамата знаем, че животът рядко ни дава възможност да си го подредим така удобно. Когато става въпрос за „Северий Домна“, нищо не е просто.
Борн стана и отиде при него. Водата се стичаше по стъклото и отскачаше от каменната настилка. От медните улуци шуртеше вода и заливаше тревата и лехите. Пръстта беше катраненочерна.
Дон Фернандо въздъхна. Пурата стоеше забравена между пръстите му.
— Опасявам се, че в случая наблюдаваме ужасен затворен кръг. Вижте, Джейсън, всичко започна с човек на име Кристиан Норен.
Той се обърна, за да види дали името предизвиква някаква реакция.
— Не го помните, нали?
— Дори не си спомням да съм чувал това име. Разкажете ми за този Кристиан Норен.
— Това не е моя работа. — Дон Фернандо постави ръка на рамото му. — Трябва да попитате жената на Естеван.
— Не се казва Рози, нали — досети се Борн.
Домакинът му сложи пурата в устата си, но пепелта й беше изстинала и посивяла. — Отидете и я намерете, Джейсън.
Чистичка и зачервена, Рози излезе изпод душа, загърна се в дебелата хавлия, уви на тюрбан по-малка кърпа около косата си и подпъхна крайчеца й. Изтри парата от огледалото с пръсти, наведе се над мивката, махна импровизирания тюрбан и се огледа.
Косата й беше придобила естествения си русоляв цвят. Последните остатъци от боята бяха оставили следи по решетката на пода. Като внимаваше да не мърда, тя извади контактната леща от дясното си око и остана с едно тъмнокафяво и едно светлосиньо око, какъвто всъщност беше цветът на очите й по рождение. Тя отвори вратичката с огледалото и намери в шкафчето всичко, което беше поръчала — нокторезачка, пила, кремове за лице и овлажняващи лосиони. Взе си каквото й трябваше.
Точно в този вид я намери Борн, когато отвори вратата на банята. Рози погледна отражението му в огледалото.
— Никога ли не чукаш?
— Мисля, че съм си спечелил правото да влизам при теб без предизвестие — отвърна той.
Тя се извърна с лице към него.
— Кога се досети?
— В колата — отвърна Борн. — Нито веднъж не ме погледна право в очите. После, когато се обърна да провериш как е Естеван, забелязах крайчеца на лещата ти.
— И не каза нищо?
— Исках да видя как ще постъпиш.
Тя подложи шепа, извади и другата леща от окото си и я хвърли в кошчето за боклук под мивката.