Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Тя е добро хлапе — отбелязах аз.
Той кимна.
— Да. Майка й и аз живеем заедно и тя е малко безразсъдна, но Джейн е свястна. Нуждае се от стабилност в живота. Нямам деца и я чувствам като моя дъщеря.
— Струва ми се, че се спогаждате.
— Направо ме върти на малкия си пръст — ухили се Винс. — Споменавала е за теб. Не направих връзката, когато ми каза кой си, но тя все говори за теб. Господин Арчър каза това, господин Арчър направи онова.
— Наистина ли?
— Твърди, че я насърчаваш за писането.
— Джейн е много добра.
Винс посочи отрупаните с книги лавици.
— Аз чета много. Не бих казал, че съм кой знае колко образован, но обичам да чета книги. Харесвам исторически и биографични и някои приключенски романи. Възхищавам се на писателите. Сядат и написват цяла книга. Затова когато Джейн каза, че според теб тя трябва да стане писател, помислих, че това е интересно.
— Тя има собствен стил, също като някои писатели. Разбирате, че нещо е написано от тях, дори името им да не е на корицата.
— Да. — Винс кимна. — Виж. Що се отнася до случилото се…
— Не се тревожи.
— Щом някой започне да задава въпроси за теб и се опитва да те намери, това може да е малко обезпокоително за човек като мен.
— Какво имаш предвид под човек като теб?
— Ами нека се изразя така. Не съм учител по творческо писане. Твоята професия не те принуждава да правиш някои неща, които на мен ми се налага да върша в моята.
— Например да изпращаш мъже в джипове да отвличат хора от улицата?
— Да, такива неща. Да ти налея ли кафе?
— Благодаря. С удоволствие.
Той се приближи до плота, напълни чаша от кафемашината и се върна на масата.
— Все още се притеснявам, че ти, детективът и ченгето сте разпитвали за мен.
— Мога ли да бъда откровен, без да ме дърпаш за косата или да забиваш нож между пръстите ми?
Винс бавно кимна, без да откъсва очи от мен.
— Бил си със Синтия онази нощ. Баща й ви е намерил и я е отвел вкъщи. След по-малко от дванайсет часа тя се събужда и установява, че е единствената, останала от семейството. Както се опитвах да обясня, ти си един от последните хора, които са видели живи членове на семейството й. Не съм сигурен дали си се карал с баща й Клейтън Биги, но положението най-малкото е било неловко. Убеден съм, че навремето полицаите са те питали за всичко това.
— Да.
— Какво им каза?
— Нищо.
— Как така?
— Нищо не им казах. Научих го от баща си, светла му памет. Не отговаряй на въпроси на ченгета, дори да си сто процента невинен. Никой не е подобрил положението си, след като е разговарял с ченгетата.
— Но ти си могъл да им помогнеш да разберат какво се е случило.
— Не беше моя работа.
— Полицията не се ли усъмни, че отказът ти да говориш има нещо общо с изчезването им?
— Може би, но не могат да те осъдят по подозрения. Нуждаят се от доказателства, а те ги нямаха. Ако разполагаха с доказателства, вероятно в момента нямаше да седя тук и да бъбря с теб.
Отпих глътка кафе.
— Превъзходно е — похвалих го аз и не излъгах.
— Благодаря. А сега мога ли и аз да бъда откровен с теб, без да ме дърпаш за косата? — ухили се Винс.
— Мисля, че няма за какво да се тревожиш.
— Стана ми неприятно, че не можах да помогна на Синтия, защото тя беше… Не искам да обиждам съпругата ти.
— Всичко е наред.
— Тя беше много симпатично момиче, малко щура като всички хлапета на нейните години, но ангел в сравнение с мен. Аз вече имах неприятности с ченгетата. Мисля, че Синтия преживяваше периода, в който я привличаха лошите момчета. Имам предвид, преди да срещне теб. Не се обиждай.
— Няма.
— Тя беше много сладко хлапе и аз се почувствах ужасно заради случилото се с нея. Господи, представяш ли си? Събуждаш се един ден и проклетото ти семейство го няма. Исках да направя нещо за Синтия. Баща ми обаче каза да не се занимавам с момичета като нея. Не ми трябвали такива проблеми. Ченгетата и без това вече ме държали под око и с предишните ми провинения и баща като него не ни трябвало да се забъркваме с момиче, чието семейство вероятно е било убито.
— Разбирам — рекох аз и сетне внимателно подбрах думите си. — Предполагам, че баща ти е печелел добре, нали?
— Да, правеше каквото можеше, преди да го убият.