Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Забеляза, че Хелън си е направила косата по новата мода, с къдрици, падащи на челото, и кръгчета, излизащи от един гребен със странна форма. Зачуди се дали ще е грубо, ако попита от какво е направен гребенът, но си даде сметка, че е изгубил почти всякаква представа за женската мода в града.
Помисли, че Силвия сигурно щеше да знае и осъзна, че напоследък не я е виждал облечена. При това му се стори някак си нередно да мисли за Силвия, когато до него седяха жена му и Хелън.
— Виж ти, Ру — каза Хелън. — Ама ти се изчервяваш!
Ру се закашля престорено и отвърна:
— Нещо… — Закашля се по-силно, уж че се е задавил, и отри несъществуващите сълзи от очите си с кърпата си.
Хелън пак се засмя и Ру смутено забеляза колко е хубава. Винаги беше мислил за нея като за жена с приятна външност — и дума не можеше да става за сравнение с красотата на Силвия, но във вечерния си тоалет и с тази прическа изглеждаше наистина привлекателна.
— Хелън ми каза колко добре ръководиш компанията й — обади се Карли.
Ру сви рамене.
— Тя общо взето си се ръководи сама. Тим Джейкъби… — канеше се да каже, че е бил голяма свиня, но тъй като срещу него седеше снаха му, го промени с: — … си разбираше от работата.
— Да, така беше — съгласи се Хелън.
Разговорът им мина на незначителни теми за децата и как растат. Момчетата вече започваха да се държат като момчета, момичетата се превръщаха в момичета, но загадките с децата като че ли така и си оставаха неразгадана територия за Ру.
Той хвърли крадешком поглед към собствените си деца и си даде сметка, че не знае за тях почти нищо. Не им беше обръщал почти никакво внимание и това изведнъж го накара да се почувства доста неловко. Сигурно когато пораснеха щяха да могат да му кажат нещо по-интересно.
Погледът му отново се върна на Хелън Джейкъби и след малко очите им се срещнаха. Той се усети, че я е зяпнал, и каза:
— Какво ще кажете за малко бренди?
Карли го погледна изненадано. Той никога не предлагаше бренди на никого освен на партньорите си в бизнеса.
— Не, благодаря — каза Хелън. — Трябва да се прибираме. Време е децата да си лягат.
Семейство Джейкъби си тръгна в една от каляските на Ру и Карли сложи децата да спят. Ру поседя малко сам в кабинета си — отпиваше малки горчиви глътки от брендито. Беше угрижен; знаеше, че войната е близо и че е крайно време да отведе семейството си на изток или поне в имението си, за да е готово да побегне оттам.
Разговорите с Ерик, с Джедоу Шати и други, които му се доверяваха, му бяха разкрили, че в границите на Кралството вече са се появили нашественици. Повечето от тях бяха неутрализирани, но когато боевете се разгоряха с пълна сила, знаеше ли човек колко трудно ще стане пътуването на изток?
Карли слезе по стъпалата и попита:
— Ще си лягаш ли?
— Да — отвърна Ру. — След малко.
И докато жена му се обръщаше, подхвърли:
— Ти май харесваш Хелън и децата й.
— Да, харесват ми — отвърна Карли. — Родовете ни са от едно село и имаме много общи неща. И децата й са много сладки.
— Какво ще кажеш да прекарате няколко седмици с Джейкъби в имението след празника на Средилетие? Децата ще се къпят, ще яздят…
— Ру, много са малки за езда.
— Добре де, ще им вземем колички за понита. — Той стана. — Времето ще е зверски горещо и там ще е много по-приятно от тук.
— Не се опитваш да ме отстраниш, нали, Рупърт?
Разтревожен, че може да подозира за връзката му със Силвия, Ру я взе и я прегърна.
— Защо говориш така? Просто ще е добре да поживеем малко на спокойствие.
— Четири деца в къщата вместо само двете не е най-добрата ми представа за спокойствие — каза Карли.
— Знаеш какво имам предвид — отвърна той и я плесна закачливо отзад. После я целуна и тя отвърна на целувката му. — Хайде да си лягаме.
Макар да беше донякъде отвлечен от грижите, все пак успя да задоволи Карли и после тя заспа в прегръдките му. Той изпита някакво странно безпокойство, защото макар да се случваше често да мисли за друга, докато се люби с жена си, този път неволно се улови, че мисли не за Силвия Истърбрук, а по-скоро за Хелън Джейкъби.
Спомни си за Гуен, момичето в Рейвънсбърг, с което бе загубил девствеността си, и тихо си каза:
— Права е Гуен, всички сме свине.
Умората заличи този миг на яснота и Ру потъна в дълбок сън.
Ерик изчете заповедите и каза:
— Връщат ни в Крондор.
Ефрейторите Харпър и Рийд отдадоха чест и тръгнаха да съберат войниците, пръснати по хълмовете.
Ерик отри чело и пресметна. Знаеше, че повечето мъже по хълмовете са най-необучените и най-неподходящите за важната задача да ограничат способността на нашествениците да разширят фронта си другаде освен там, където поискат принц Патрик и съветниците му. Повечето от тези мъже щяха да бъдат зачислени в отбраната на града и ако преценките му бяха верни, гарнизонните единици, оставени за отбрана по хълмовете, скоро щяха да тръгнат на малки групи, уж патрули, така че агентите на Изумрудената кралица да нямат почти нищо за докладване.