Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Калис му отвърна със странна усмивка — Оуен Грейлок би я нарекъл иронична.
— Ние сме наемници, а не армия, момче.
Ерик кимна и слезе в трюма. Джедоу забавляваше останалите с разкази за жените, с които бил спал. Ерик го слушаше с половин ухо, все още впечатлен от думите на Калис.
— Капитане!
Ерик, който затягаше едно въже, спря. В гласа на наблюдателя звучеше тревожна нотка.
— Какво има? — попита капитанът.
— Нещо пред нас, сър. Светлини или светкавици, не мога точно да кажа.
Ерик бързо затегна възела и погледна напред. Беше още сумрачно и слънцето, виснало пред носа, пречеше да се вижда ясно.
Той присви очи и успя да зърне нещо — слаб сребрист отблясък.
— Какво е това? — попита Ру.
— Мисля, че е светкавица — отвърна Ерик.
— Огромна е. Сигурно има буря — каза Ру. Досега — вече почти месец, откакто бяха напуснали Крондор — плаването им беше било приятно. Един от моряците бе казал, че се движат по курс, който бил три пъти по-дълъг.
— Вие нямате ли какво да правите, момчета? — чу се зад тях познат глас и Ерик и Ру незабавно пак хванаха такелажа, преди ефрейтор Фостър да съобщи на господин Колинс, че трябва да им се намери работа.
Започнаха да обтягат въжета, които въобще не се нуждаеха от обтягане. Просто искаха да позяпат приближаващата се буря. Пред тях не се виждаха облаци, но младежите ясно съзираха изкривени дъги с невероятен блясък.
— Какво е това? — попита Ру.
— Сигурно нищо добро — отвърна Ерик и закрачи по палубата.
— Къде отиваш?
— Да докладвам на господин Колинс, че съм затегнал въжетата, и да получа нови заповеди. Няма смисъл да зяпаме това нещо, Ру. Бездруго скоро ще стигнем до него.
Ру продължи да гледа как ярките светлини прескачат през потъмняващия хоризонт — сребърни стрели, забиващи се в небесата. Представяше си оглушителни гръмотевици и съскащи мълнии.
През нощта се приближиха до Острова на чародея и сутринта вече можеха да се чуят пращящите звуци, придружаващи разреждането на огромни енергии.
Сред екипажа се пръсна слух за мястото, където отиваха, макар че Ерик не беше казал никому онова, което е научил от Калис. Островът на чародея, домът на легендарния Черен магьосник. Някои го наричаха Макрос, други твърдяха, че името му било цуранско, трети обясняваха, че се занимавал с черна магия. Никой не знаеше истината, но всеки казваше, че познавал някого, който от своя страна имал друг познат, който пък научил от трети, който бил оцелял след посещението на острова.
Разправяха се страшни истории за осакатяване и насилия, толкова кошмарни, че смъртта беше наистина избавление.
Ерик почти не можа да сдържи възклицанието си пред гледката, която се появи пред очите му, когато се качи на палубата. Откъм десния борд се виждаше скалист остров. На най-високата точка над каменните грамади се издигаше черен замък — зловеща постройка с четири кули и каменни стени — издигаше се високо в небето. Беше изградена върху масивна скала, отделена от останалата територия на острова от дълбока пропаст, непреодолима като крепостен ров. Подвижен мост съединяваше замъка с острова, но сега той бе вдигнат.
И именно замъкът беше източник на ужасните енергийни дъги, на сребърните стрели, политащи високо в небето и изчезващи в облаците, придружени от остро съскане.
Сини светлини блеснаха от един прозорец високо в една от кулите и на Ерик му се стори, че забелязва някакво движение.
— Фон Даркмоор! — Гласът на Робер дьо Лунвил извади младия ковач от унеса му.
— Да, сержант? — викна Ерик.
— Ти, Биго, Джедоу и Джером идвате с Калис и с мен. Спуснете лодката.
Ерик и останалите, подпомогнати от четирима опитни моряци, откачиха лодката и бързо я спуснаха във водата. Калис се появи на палубата и без да каже и дума, слезе по въжената стълба в лодката. След него слязоха дьо Лунвил и двама моряци, после Ерик поведе определените затворници.
Когато стигна до перилата, ефрейтор Фостър му подаде меч и щит. Ерик преметна кожения ремък през рамо, закрепи щита на гърба си и също се спусна по стълбата. За пръв път му даваха оръжие извън часовете на тренировка и това го напрегна.
Лодката се насочи към малкия плаж под скалистия връх, върху който бе кацнал замъкът. Моряците бяха опитни, а Ерик и Биго достатъчно яки, така че бързо стигнаха брега.
Когато слязоха на сушата, Калис каза:
— Бъдете нащрек. Никога не се знае какво може да се случи тук.
— Това е самата истина — съгласи се Робер дьо Лунвил с крива усмивка.
Внезапно на близкия хребет се появи фигура, застанала на тясната пътечка. Създанието беше високо над три метра, облечено в черно, и размахваше дългите си ръце, скрити в широки ръкави. Изпод качулката, криеща лицето му, се чу призрачен глас: