Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Нещастници! Всеки, който стъпи на Острова на чародея, е осъден на гибел!
Ерик настръхна. Биго направи знак за прогонване на зли сили, а Джедоу и Джером измъкнаха мечовете си и приклекнаха.
Калис остана неподвижен. Робер дьо Лунвил посочи създанието с пръст и викна:
— Защо не слезеш тук да те цункам?
Калис се усмихна. Създанието се заклати, като че ли думите на дьо Лунвил го бяха накарали да загуби равновесие, и Ерик учуден видя, че то се строполява.
Изпод дългата черна роба се подадоха кокили, после се показа някакъв дребен човек, кривокрак, очевидно исаланец, облечен в измачкана оранжева роба.
— Боби? — извика той радостно. — Калис! — Затича се към пясъчния бряг и се хвърли в прегръдките на дьо Лунвил. Ерик помисли, че двамата мъже са оглупели от радост, като ги гледаше как се тупат по гърбовете.
Калис също прегърна дребния мъж.
— Страхотен спектакъл, Накор.
Лицето на дребосъка се озари от усмивка и изведнъж Ерик осъзна, че стои с изваден меч. Огледа се и видя, че и другите стоят с оръжие в ръка.
— Преди няколко години имах малки неприятности с квегански пирати — каза Накор. — Синята светлина не ги уплаши, така че добавих и тия светкавици. Впечатляващо е, нали? — добави той самодоволно. — Те започват, когато някой кораб се приближи достатъчно, за да забележи острова на хоризонта. Но когато продължихте да плавате насам, реших да сляза и да ви доуплаша. — Той посочи черната роба и кокилите.
— Черният чародей, а? — каза Робер.
— Беше едно време — каза Накор и се ухили. После погледна останалите четирима и рече: — Кажи на твоите хора, че няма да им сторя зло.
Калис се обърна към тях и махна с ръка.
— Приберете оръжията. Това е стар приятел.
— Къде е Пъг? — попита дьо Лунвил.
— Замина — отвърна Накор. — Преди три години. Каза, че щял да се върне скоро.
— Знаеш ли къде е отишъл? — попита Калис. — Много е важно.
— Винаги е важно, когато става дума за Пъг. — Дребосъкът вдигна рамене. — Затова и замина, ако ме питате. С тия неприятности на юг…
— Знаеш ли вече? — попита Калис.
— Е, знам нещичко — засмя се Накор. — Ти ще ми кажеш останалото. Искате ли да хапнете нещо топло?
Калис кимна утвърдително и Накор махна с ръка да го последват. Калис се обърна към двамата моряци.
— Вземете лодката и я откарайте обратно до кораба. Кажете на капитана да действа така, както съм го инструктирал. И нека да прати съобщение до „Рейнджър“. — После каза на Ерик и останалите: — Последвайте ни и не се тревожете, ако видите нещо странно. Наоколо има различни странни създания, но няма да ви причинят вреда.
Накор поведе Калис и дьо Лунвил нагоре по пътечката. Ерик и останалите поеха след тях. Стигнаха до горната част на ниския рид и вместо да продължат по пътеката, водеща към замъка, спряха. Накор затвори очи, размаха ръце във въздуха и светкавиците внезапно угаснаха. Той сложи за момент ръка на челото си и рече:
— Ох, когато ги прекъсвам, винаги ми се появява главоболие. — После се обърна и поведе групата по друга пътека, която очевидно водеше към малка долина, зад която имаше рядка горичка.
Внезапно горичката изчезна и Ерик почти се препъна от изненада. Вместо редките дървета пред него се откри просторна ливада, която продължаваше може би два километра. В средата й имаше голямо стопанство — ниска бяла постройка с покрив от червени керемиди и няколко спомагателни сгради, опасани от каменна ограда.
В далечината Ерик видя коне и добитък, а може би и нещо като елени или лосове. Около стопанството се движеха фигури, които не приличаха напълно на хора. Но като спазваше напътствието на Калис, той реши да се довери на водача и последва останалите.
Стигнаха до малък двор пред главната къща и Накор отвори портичката в ниската каменна стена. Влязоха и от вратата на къщата се появи невероятно създание. Ерик погледна към Джедоу, Джером и Биго и видя, че и те са учудени колкото него.
Създанието беше високо колкото човек, имаше синя кожа, големи уши и костеливо тежко чело. То се усмихна, като откри внушителен ред големи зъби; очите му бяха черни, с жълти зеници. Ерик не беше сигурен, но създанието много приличаше по описанията на таласъм.
Беше облечено по последна дворцова мода: прилепнало по тялото синьо сако, стигащо до кръста, бяла риза с широки, бухнали ръкави, напъхана в широк пояс от черна коприна. Тесен сив клин и ботуши на висок ток завършваха облеклото му и съществото малко се различаваше от дворцовите контета в замъка на принц Николас.