Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Спомням си първото ни посещение преди двайсет и пет години — каза Накор. За момент настъпи тишина. — Тогава Калис беше съвсем млад. Той и сега си е млад по мерките на неговата раса. Но сега има по-голяма отговорност, а му липсват Арута или Николас, за да му дават напътствия. При това и новият план е доста опасен.
— Отчаяна работа — каза Робер дьо Лунвил. — Дълго време го планирахме, пък и се оказа, че намирането на подходящи хора за тази работа е по-трудно, отколкото предполагахме.
— Тия мъже, „отчаяните“, ще могат ли да свършат това, което толкова много опитни воини не можаха?
Последва дълго мълчание. Накрая дьо Лунвил каза:
— Не знам, Накор. Наистина не знам.
Двамата мъже тръгнаха и след малко думите им вече не се чуваха добре.
Ерик отново си легна и дълго се опитваше да разгадае значението на това, което неволно бе дочул. Никога не бе чувал за тия места, Хамса или Килбар, и не знаеше, какви са тия джешанди, но в гласа на дьо Лунвил имаше нотка, която не бе долавял никога преди. Загриженост и може би и страх. Сънят бавно се върна и дори когато младежът се унесе, тревожните мисли продължиха да го смущават.
Накор, с пътна торба, преметната през рамо, чакаше заедно с Калис, докато Робер дьо Лунвил извика Ерик и другите да излязат. Четиримата не казаха нищо и се наредиха зад Калис.
Накор продължаваше безкрайния си разказ за неща, случили се в дългия период след предишното посещение на Калис и дьо Лунвил. От това, което чу, Ерик остана с впечатление, че дребният мъж и Калис се познават много отдавна. Младежът си припомни, че през нощта Накор бе казал, че са ходили заедно някъде преди двайсетина години, което изглеждаше твърде невероятно, защото в момента капитанът не изглеждаше по-възрастен от двайсет и четири. После младежът се досети за забележката на Накор относно „неговата раса“, а сетне и другите подхвърляния за това, че той не принадлежал изцяло към човешкия род.
Беше така погълнат от тези разсъждения, че едва забеляза как изкачиха пътеката от долината и пресякоха каменистия рид. С изненада видя, че плажът е покрит с хора — там бяха мъжете, с които пътуваше на кораба, както и цял отряд войници от „Фрийпорт Рейнджър“. Всички стояха и чакаха спокойно. Ерик разпозна някои лица от „Рейнджър“ — на хора, които преди бяха служили като пазачи в лагера, но сега и те, както всички останали, бяха облечени в различни пъстри облекла — също като бойната група от „Отмъстителя“.
Дьо Лунвил кимна на Ерик и другите да застанат до останалите и се качи на един камък до пътеката. Оттам виждаше всички.
— Слушайте сега! — викна той.
Калис зае мястото му върху камъка и каза високо:
— Някои от вас ме познават добре, други никога не са говорили с мен. Повечето знаете кой съм, а други мислят, че знаят. — Той огледа внимателно лицата на мъжете. — Казвам се Калис. Служа на принц Николас, както преди и на баща му. Някои ме наричат Орела на Крондор, а други — Грабливата птица на принца.
Изглеждаше, че се забавлява от тези титли.
— Преди двайсет и четири години срещу Далечния бряг бе извършено жестоко нападение. Някои може да си спомнят за разрушаването на Крудий, Карс и Тулан.
Няколко от войниците на „Рейнджър“ кимнаха.
— Тези събития ни накараха да преплуваме половината свят, за да стигнем до земята, наречена Новиндус.
Някой от мъжете на „Рейнджър“ се обади, а хората около Ерик се спогледаха с ням въпрос.
— Тишина! — кресна дьо Лунвил.
— Това, което открихме, е, че се готви заговор за разрушаване на Кралството.
Отново между някои от „Тренчард Отмъстителя“ се усети раздвижване, но никой не проговори.
— Два пъти пътувах до онази далечна земя — продължи Калис, — втория с някои от хората сред вас.
Мъжете от „Тренчард Отмъстителя“ почти като един се обърнаха към стражите от лагера, ветерани от много различни гарнизони в Кралството. Те стояха като Калис с напрегнат вид, като че ли разбираха точно за какво става дума.
— За да знаят тези, които не са били с нас, ще ви кажа някои неща. Преди десет години до принц Арута достигна вест, че в един район на Новиндус се събира голяма войска, в района на Западните земи. Армията се е появила неизвестно откъде, покрай брега на така нареченото Зелено море. Първият град, който падна, беше Пойнт Пюнт. В онези земи няма такова нещо като нашата кралска армия. Градовете може да разполагат с опълчение или милиция, но повечето от битките се водят от наемници. Има установени правила за това как се отнасят победителите в една военна схватка с победените. Победителите дадоха на защитниците на Пойнт Пюнт избора да служат или да се изтеглят след един ден. Това беше съвсем нормално. Ненормалното бе, че всеки мъж в града бе принуден да служи като войник или да наблюдава как пред очите му избиват съпругата и децата му, майка му и баща му. След първите екзекуции цялото мъжко население се съгласи да служи на нашествениците. После армията тръгна към град Ирабек и след люта битка и този град падна. После Порт Султ и всички градове по поречието на река Манстра.