Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ако ми покажеш как срита дьо Лунвил, ще ми е много интересно да се науча — рече Биго.
— Това ще е обида към изкуството — каза Шо Пи. — Но ако искаш да се упражняваш с мен, добре си дошъл. Ката ще те отпусне, ще те успокои и ще те освежи.
— Да бе — каза Били. — Изглеждаше страшно отпуснат и спокоен, когато срита дьо Лунвил.
— Но пък беше освежаващо! — ухили се Луис.
Всички се засмяха. Внезапно Ерик изпита топло чувство към тези мъже. Всички те бяха убийци, отпадъци на обществото — но във всеки от тях имаше нещо, което предизвикваше добри чувства. Никога досега не бе изпитвал подобни чувства и това го смути много, защото усещаше, че е напълно естествено. Той се излегна на койката си и се замисли над тази странна промяна.
В края на следващата седмица Ерик и останалите се присъединиха към Луис, който взимаше уроци от Шо Пи. Час след вахтата шестимата заставаха сред сравнително голото пространство между главния люк и фокмачтата и следваха указанията му. Ерик откри приятното и пречистващо чувство да мисли за светла точка, за лек ветрец или за някаква красива гледка, докато се движеше старателно по време на дългите серии на класическите, на пръв поглед безсмислени исалански движения. С времето откри спокойствието, за което говореше Шо Пи. Въпреки дългите, тежки часове на работа, допълнителните упражнения не го уморяваха, а го разведряваха и освежаваха. Ерик никога в живота си не бе спал по-добре.
Един моряк, син на цурански воин, помоли да се присъедини към тях. Твърдеше, че много от преподаваните от Шо Пи движения са подобни на това, което баща му му бил показвал като дете и което било част от наследствения цурански „път на воина“.
След около седмица едрият мъж, когото Шо Пи бе победил в мълниеносната схватка, дойде да наблюдава и каза:
— Ще ми покажеш ли как го направи това с извиването на ръката?
— То е част от упражненията — каза Шо Пи. — Стига да се упражняваш, ще научиш много неща.
Мъжът кимна и застана до Ерик, който му показа стойката и обясни:
— Сега балансирай теглото си така, че да не бъде нито много напред, нито много назад, а точно по средата, разпределено върху двата крака.
— Казвам се Джером Хенди — каза новодошлият.
— Ерик фон Даркмоор.
Шо Пи им показа четири движения, които трябваше да повторят, и започна да се разхожда между тях и да поправя стойката и равновесието им.
Фостър и дьо Лунвил ги наблюдаваха от квартердека.
— Какво ще кажете за това? — попита Фостър.
— Трудно е да се определи, Чарли — повдигна рамене сержантът. — Може би е игра за убиване на времето. Или начин да се спаси някой и друг живот. Тоя кешиец лесно можеше да ме довърши, след като ме зашемети с ритниците си. Но спря, макар че го бях вбесил. — Замълча за момент, после добави: — Кажи на другите, че нямам нищо против, ако някой последва примера на Хенди. Време е вече последните ни шест птички да се присъединят към ятото.
Постепенно през следващите няколко дни се присъединяваха все повече от другите трийсет мъже, докато в края на третата седмица всички практикуваха ката под наблюдението на Шо Пи.
— Всички ли сте затворници? — попита Луис невярващо.
— Разбира се — отвърна му един чернокож мъж, родом от Долината на сънищата. Казваше се Джедоу Шати. — Всеки тук е участвал в малката постановка на Боби дьо Лунвил. И всеки от нас е погледнал в очите Богинята на смъртта, или поне е бил на път. — Той се ухили и Ерик почувства, че му отвръща със същото. Усмивката на мъжа имаше необикновено влияние — като че ли цялата слънчева светлина и щастие се отразяваха в снежнобелите му зъби, които контрастираха силно с тъмната му кожа, най-черната, която Ерик бе виждал. Откакто се бе запознал с Джедоу, младежът бе открил способността му да намира нещо комично в почти всяка ситуация. И в крайна сметка успяваше да извърти нещата така, че Ерик винаги се разсмиваше.
— Тогава защо се държахте толкова гадно, когато пристигнахме в лагера? — попита Ру.
Всички бяха насядали около койките. През последните няколко дни, покрай упражненията с Шо Пи, мъжете бяха започнали да си говорят и бариерата между шестимата, за които Ерик бе свикнал да мисли като за „ние“, и останалите трийсет души, които смяташе за „тях“, бе започнала да пада.
Джедоу заговори на диалекта на Долината — ничия територия, оспорвана на няколко пъти от империята на Велики Кеш и Кралството, където езиците, кръвта и верноподаничеството като че ли се смесваха. Това беше музикален говор, много по-мек от твърдия език в Кралството, но не и така гърлен както в Горни Кеш.