Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Закуската е сервирана — каза създанието.
— Здравей, Гатис, — поздрави го Калис.
— Добре дошли, Калис — отвърна Гатис. — Много хубаво е че ви виждам отново. Много време мина от предишното ви посещение. И господин Робер. Радвам се да видя и вас.
— Пъг те остави да командваш тук, нали, Накор? — попита Калис.
— Не — отвърна с едва забележима усмивка дребният мъж. — Гатис управлява всичко. Аз съм само гост.
— Гост? — поклати глава Калис. — След двайсет години?
— Има много неща за обясняване — вдигна рамене Накор. — Много неща за обсъждане и разбиране. Тия глупаци от Звезден пристан ще получат запек от правилата си, маниите си за секретност и всички останали глупости. — Той направи отсечено движение с ръка. — Тук се осъществява истинското учение.
— Несъмнено — каза Калис.
— Ще се погрижа за вашата стража, сър — каза Гатис.
Когато Калис и Робер влязоха, последвани от Накор, съществото се обърна към Ерик и другите и каза:
— Последвайте ме.
Заобиколиха сградата и младежът беше учуден, като разбра, че тя е много по-голяма, отколкото му се бе сторила отначало. Всъщност сградата беше голям квадрат с врати от всяка страна. От тази, през която влязоха, се виждаше, че има вътрешен двор с бликащ фонтан, издигнат сред градина от пъстроцветни растения.
Срещу тях забързаха двама странно изглеждащи мъже — черни като сажди и с червени очи. Новодошлите спряха, но Гатис рече спокойно:
— След мен, моля. — Поведе ги към съседната сграда и им посочи да влязат вътре. — Може да видите много неща, които да ви се сторят странни или страшни, но всичко тук е напълно безопасно.
Имаха нужда от подобно успокоение, защото като се озоваха в постройката, се оказаха лице в лице с нещо, което според Ерик си беше чист демон. Джедоу понечи да извади меча от ножницата си, но съществото се обърна, перна го през пръстите с дълга дървена лъжица и каза с дълбок, гъргорещ глас:
— Остави това на мира.
Джедоу хлъцна и махна ръка от дръжката на оръжието.
— Боли! — каза той, като смучеше ожулените си кокалчета.
— Не говорете с пълна уста — посъветва ги създанието и им посочи да седнат около масата.
Ерик се огледа и разбра, че се намират в кухня. „Демонът“ беше червено създание, високо колкото Джером, и изглеждаше така, като че ли кожата му е два-три пъти по-голяма от необходимото — тя се спускаше на гънки по тялото му. Върху голямата плешива глава имаше два рога, които се извиваха назад.
Очевидно създанието беше голо, с изключение на широка бяла престилка, вързана на кръста му. То донесе голяма купа с плодове от един шкаф, сложи я на масата и рече:
— След минута супата е готова.
— Алика ще се погрижи за вашите нужди — каза Гатис — и ще изпрати някой да ви покаже къде ще спите. — Когато готвачът се отдалечи в другия край на стаята, Гатис понижи глас: — Тя е много чувствителна, така че кажете добра дума за яденето й. — После бързо се отдалечи.
— Тя? — каза Биго с нисък глас. Джедоу се ухили и вдигна рамене, взе голяма круша от купата и я захапа с удоволствие. Притвори очи и изсумтя доволно.
От ароматите на кухнята Ерик внезапно огладня — въздухът бе изпълнен с мирис на подправки и той си спомни каква беше на вкус студената храна на кораба. Взе една ябълка и отхапа — бе свежа, сочна и сладка.
После се появи Алика с голям поднос хляб и сирене и го остави на масата. Ерик се поколеба за миг, после каза:
— Благодаря ви.
— Няма защо — промърмори създанието.
Скоро четиримата хапваха така сладко, както навремето в лагера, но с много по-голямо удоволствие, докато готвачката им сервираше фина супа от стрити зеленчуци с подправки, по цяло печено пиле за всеки и задушени зеленчуци, полети с масло и чудесно подправени. На масата се появи студена пенлива бира в ковани чаши, поставени до лакътя на всеки мъж, и Ерик не си спомни да е пил нещо, утоляващо жаждата толкова бързо.
Между две хапки Биго каза:
— Мисля, че ако някой ми бе казал, че има такова същество и така добре готви, едва ли щях да му повярвам.
— Човече — каза Джедоу, — много по-лесно е да се измислят зловещи духове и черна магия вместо това. „И казваш, че това създание можеше да готви?“ — Той изобрази някой, който го разпитваше. „Да бе, човече, можеше да готви по-добре и от собствената ми майка!“
Другите се засмяха. Джером се обади:
— Чудя се защо дойдохме тук?
— Чуденето не е добро за здравето — рече Джедоу.
— Едно нещо научихме в лагера — намеси се Джером. — Ако изпълняваш заповедите, оставаш жив. Не се натягай доброволно, не причинявай смут. Всеки ден след бесилото ти е подарен.