Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Точно така.

— Значи сте си играли на войници цяла година, така ли? — попита Луис.

— И повече. Но не наричай игра това, което уби толкова от нас — намеси се един от мъжете — казваше се Питър Блай.

— Ние трийсетимата — допълни Джером — останахме от общо седемдесет и осем, минали през фалшивото бесене миналата година.

— Е — каза Шо Пи, — това обяснява защо ефрейтор Фостър и… какъв всъщност е истинският ранг на Робер дьо Лунвил — когато го видях за пръв път, го взех за благородник — дали някой не знае?

— Сержант, това е всичко, което съм чул — поклати глава Джером. — Но съм го виждал да дава заповеди на рицар-капитан от кралската гвардия. След елфа той е втори по ранг.

— Елф ли? — възкликна Ерик.

— Имам предвид Орела — каза Луис. — Твърдят, че не е човек.

— Наистина изглежда малко странно — каза Ру.

— Виж ти, кой говори за странности — засмя се Джером.

Ру се изчерви от притеснение и заобяснява какво е искал да каже.

— Имах предвид, че не прилича на нас.

— Никой не прилича на нас — каза Шо Пи.

— Разбирам какво искаш да кажеш — обади се друг мъж. Ерик не му знаеше името.

— Никога не съм бил на запад — каза Джедоу, — но баща ми се е бил срещу цураните във Войната на разлома. Било страшна битка. Видял е и елфи в битката при долината на Сивите кули, когато елфите и джуджетата нарушили договора. Казваше, че елфите са високи и красиви и че косите и очите им били като нашите. Но и че в тях имало нещо необикновено и се държали с някаква особена грация — като че ли танцуват, докато ние останалите ходим и изглеждаме по-тромави — това ми е разказвал.

— Орела е точно такъв — каза Шо Пи. — Не бих искал да се сблъскам с него.

— Ти ли? — попита Ерик. — Ти можеш да отнемеш меча от ръцете на въоръжен боец. От какво можеш да се плашиш?

— Отнемал съм меча от ръцете на въоръжен боец, Ерик. Но никога не съм твърдял, че не ме е било страх, когато съм го правил. — Изражението му стана замислено. — В този Калис има нещо много опасно.

— Много по-силен е, отколкото изглежда — каза Джером озадачено. — В началото, по време на упражненията, преди да остави всичко в ръцете на Боби дьо Лунвил, реших да го преборя и той така лошо ме хвърли, че помислих, че съм си строшил черепа.

— Много си дебел, човече, много дебел — каза Джедоу и всички се засмяха.

— Не, нямам предвид това. Гордея се, че мога да нанасям страхотен удар, но никога не съм изтърпявал такова нещо и бях много изненадан. — Той погледна Шо Пи. — Така изненадан, както когато ми изви палеца. Същата работа. Хвърлих се напред и внезапно се оказах по гръб, а главата ми звънеше като храмов гонг.

— Той не успя да види удара, разбирате ли? — каза Джедоу. — И в интерес на истината, и аз не видях нищо. Калис е страшно бърз.

— Той не е човешко същество — каза друг и всички се съгласиха.

Откъм люка се чу скърцане и всички се отправиха към койките си — идваше ефрейтор Фостър.