Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Но най-странното беше, че в момента, в който Карлито излетя от къщата на Соня, той изпита усещането, че черните облаци над главата му се разсейват и изчезват…
Напусна магистралата на изхода за булевард „Атлантик“ и пое на запад. Иън & Дийн завършиха „Градът на сърфовете“ и подеха „Новата ученичка“. Преди вечерята с Джени Марш в Уест Палм Бийч трябваше да се отбие на още едно място. Свърна в паркинга пред търговския център на магистрала 441 и спря музиката.
Извади портативния компютър и провери дали има отговор на запитването относно телефонния номер, който му бе дал Махур. На екрана се изписаха няколко реда информация. Номерът се оказа на клетъчен телефон. В това нямаше нищо странно. Странното беше друго — абонатът не беше Махур, а някой си господин Бенито Милагрос…
Бени.
Утре в полунощ той щеше да предприеме своето странно плаване. Утре в полунощ в Маями трябваше да пристигне и Хуан Гарсия Барбачена…
Кроукър остана дълго на паркинга, от двете страни на който фучаха коли. Черни палми се поклащаха на фона на индиговото небе. Осветлението от мощните живачни лампи падаше върху покривите на паркираните коли като сребристо сияние. Затъмнените витрини на „Оръжеен клуб «Маргейт» — лъкове и пистолети“ отразяваха надгробните камъни от гранит на съседния магазин. Това го накара да си припомни гробището, където беше разговарял с Махур, както и всичко, което трябваше да стори, за да спаси живота на Рейчъл. Набра номера на Бени.
— Hola!
— Здрасти, Бени, аз съм…
— Amigo! Какво става? Нещо ново около племенницата ти?
— Нищо — отвърна му и усети, че стиска апаратчето с прекалена сила. — Бени, познаваш ли адвокат на име Махур?
— Не.
— Марселус Рохас Диего Махур…
— Не, Люис. Ако бях чувал подобно име, едва ли щях да го забравя…
— Но Раф го знае…
— Рубине? — В гласа му се появи едва забележимо напрежение. — Каква работа имаш с него?
— Срещнах го случайно. Той каза, че въпросният адвокат поддържа тесни връзки с големите трафиканти на наркотици…
— Значи е така — отвърна хладно и предпазливо Бени. — След като Рубине го казва…
— Вие двамата не бяхте ли близки? Доколкото съм осведомен, ти си бил готов да го подкрепиш за втори кметски мандат…
— Това беше отдавна, Люис. Времената се менят, хората също…
— Слушай, Бени…
— Трябва да вървя, Люис. Извинявай. Току-що пристигна делегацията от Колумбия, която очаквам. Ще се чуем по-късно, amigo. И внимавай с кого се срещаш…
— Бени, не съм сигурен, че ще съм на линия за онова пътуване, за което говорихме вчера…
Отвърна му мълчание, но парагваецът не беше прекъснал. Няколко секунди по-късно се чу раздразненият му глас:
— Хей, amigo, какво ти става? Знаеш, че разчитам на теб!
— Зная, Бени. Но се появи нещо непредвидено и…
— Чакай да се разберем! Ти ми обеща! Това пътуване е много важно за мен! Какво толкова се е променило от вчера насам, по дяволите? Знаеш ли какво ще ти кажа, amigo?
Имам чувството, че даваш ухо на малките отровни оси, които бръмчат под шапката ти!
— Нямаш предвид Раф, нали?
— Хайде да се видим! — отсече Бени. — Само двамата! Шибаните колумбийци могат да почакат! И без това не правят нищо друго, освен да се зъбят един на друг като улични псета!
— Добре — кимна Кроукър. — Ще те чакам във фоайето на болницата „Роял Поинсиана“ в Палм Бийч.
— Хубаво. Ще бъда там след около час и половина. Един съвет, аз предпочитам да зная, че междувременно няма да разговаряш с никого!
— Например с Раф, така ли?
Но връзката вече беше прекъснала.
Той бавно остави телефона. Какво ставаше, по дяволите? Очевидно между Бени и Раф имаше някакви търкания. Освен това Бени отрече да познава Махур, въпреки че плащаше сметката на мобифона му. Защо лъже този човек? Защо е толкова важно среднощното плаване? Такъв Кроукър не го беше виждал никога…
С усилие на волята си напомни, че не знае нищо за голяма част от живота на Бени. Въпреки че бяха станали доста близки… Всеки ден го очакваха изненади. Зави му се свят при мисълта, че парагваецът има някакви скрити цели и именно заради тях търси приятелството му…
Слезе от колата и прибра компютъра в багажника. От тайника измъкна известно количество дребни предмети от метал и пластмаса, които разпредели по джобовете си. След което изхвърли от главата си всички въпроси, на които нямаше отговор. Предстояха по-неотложни неща.
Минаваше седем вечерта, агенцията за автомобили под наем „Голд Коуст“ беше затворена. Вонда работеше точно толкова, колкото й плащаха.
С бавна крачка заобиколи сградата, проправи си път сред кофите за боклук и пристъпи към задната врата на агенцията. Живачната лампа на близкия уличен стълб заливаше всичко с ярка, студена светлина. Наложи се да я подложи на известна манипулация. Клекна в основата на стълба, ноктите на протезата му изскочиха от леглата си и изиграха ролята на електротехнически клещи. Три-четири минути по-късно лампата примигна и угасна, всичко наоколо потъна в непрогледен мрак.