Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Джоунс слезе от колата.
— Какво има, сержант? — попита той, когато се приближи до страната на Сидни.
— Ако поискам помощ и те помоля да не казваш на никого, ще го направиш ли?
— Нали съм полицай. Защо не?
— Ами ако това засяга друг полицай? Ще има ли някакво значение?
— От моя участък ли?
— Да.
— Шефът Педроса знае ли?
— Не.
— Тогава защо ще кажете на мен, а не на него?
— Защото ти вече знаеш част от историята, а другите не.
— За хавайската китара ли става дума?
— Да. И още, защото ти вярвам.
Младото ченге се замисли за миг, после рече:
— Шефът Педроса ме назначи на работа, когато в Палм Спрингс вече не ме искаха. Не желая да го ядосвам.
— Обещавам, че след няколко дни ще говоря с него. Само искам да запазиш това в тайна. За няколко дни.
Джоунс се поколеба, но каза:
— Добре.
— Искаме да ни разкажеш всичко, което знаеш за сержант Брикман и сержант Брайт. Това е всичко. Онази хавайска китара е била на Кой Брикман. Купил я е от една заложна къща преди две години.
— Брей! — промълви бившият сърфист. — Да не мислите, че той… Това е невъзможно!
— Вероятно не, но разкажи ни какво знаеш за тях. Започни със сержант Брикман.
— Ами, той е работил в полицията в Сан Диего. Сержант Брайт също. Хари е препоръчал Кой на шефа, много преди аз да постъпя на работа. Всъщност сержант Хари Брайт е препоръчал всеки, който работи в този участък. Шефът Педроса не би наел никого без одобрението на Хари Брайт. — После Джоунс се почеса нервно по врата и рече: — Кой Брикман не би отвлякъл и убил никого! Може да е мълчалив и неприветлив, но е добър полицай. А Хари Брайт е като…
— Баща на всички? — попита Ото.
— Да, точно така. Изключено е да е замесен в някакво престъпление. Още повече в отвличане. Или в убийство!
— Имам чувството, че повечето хора от вашия участък са имали неприятности или са били нещастни, преди да дойдат в Минерал Спрингс — отбеляза Ото.
— Вярно е, че всички бяхме работили другаде — отговори Джоунс, оглеждайки крадешком улицата.
— Дали Хари Брайт и Кой Брикман не са се забъркали в някаква каша в Сан Диего?
— Не знам. Сержант Брикман веднъж ми каза, че там му пречели да се издигне, защото някакъв шеф го мразел. Мислел, че цял живот ще бъде патрулиращ полицай, затова се обадил на Хари Брайт, който вече работел тук. И Хари го уредил. А що се отнася до сержант Брайт, може да е имал проблеми с пиенето, знам ли. Беше прехвърлил четиридесетте, когато шефът Педроса го назначи тук. Мисля, че Хари Брайт пиеше много.
— Искаш да кажеш, че е бил алкохолик — рече Ото.
— Ами, нали знаете каква е полицейската работа. Във всеки участък има по един-двама такива. Личи им по лицето, гласа и очите, но винаги идват навреме на дежурство. Винаги с лъснати обувки и изгладени униформи. Вършат си работата. — Младото ченге сбърчи нос и добави: — Тази история никак не ми харесва, сержант.
— Хари Брайт е най-добрият полицай, когото познавам.
— Чухме, че понякога се напивал по време на нощно дежурство — каза Ото. — Може би е заспивал в патрулната кола по пътя към Самотния Каньон. Не е бил светец, за бога!
— Виж какво, синко — рече Сидни. — Ние не сме ловци на глави от Министерството на вътрешните работи и не се опитваме да разобличим ченге, което пие по време на дежурство. Разследваме тежко углавно престъпление. Желанието ни е да научим що за хора са тези двама сержанти. От теб не се иска да ставаш доносник.
— Всички спят в Самотния Каньон — каза Джоунс. — Там подремват, когато са нощна смяна. Знаете ли какво е да се опитваш да стоиш буден в град като този, когато в продължение на шест часа няма нито едно повикване? Вярно, виждал съм Хари Брайт с тежък махмурлук в осем сутринта, преди да се прибере вкъщи. Но винаги беше на разположение, когато го повикаш. Хари Брайт не би те изоставил в нужда.
— Знаеш ли къде живеят Брайт и Брикман? — попита Сидни.
— Тук, в града. Хари Брайт живее в последната каравана на Джакрабит Роуд — задънена улица, където има около осем каравани. Сега, след като получи инсулт, караваната е празна. Всяка вечер я проверяваме по няколко пъти, за да се уверим, че всичко си е по местата.
— Кой има ключ?
— Сержант Брикман се нае да полива цветята и да се грижи за жилището, докато Хари се оправи, но доколкото разбирам, това явно няма да стане.