Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Не биваше да откриваш пред тези невинни деца тайните на нашата спалня — каза Венеция с престорена, но същевременно и дяволита усмивка. — Но аз съвсем не твърдя, че Енгр е бил велик колорист; въпреки това смятам, че това синьо е много приятно и често съм си мислила дали няма да направя добре да си ушия една вечерна рокля точно в този цвят. Ти какво ще кажеш, Патси, няма ли да бъде много младежка за мене?
— Не, мамичко, ни най-малко.
— Не е там работата. Енгр е бил може би най-великият рисувач на света. Аз не мога да си представя как може човек да погледне тези енергични, но и привлекателни линии, без да почувствува, че се намира пред една от най-великите изяви на човешкия дух. Още си спомням, татко ми разказваше, че веднъж дошъл с един свой състудент, който още не бил виждал картината. Когато насочил очи към нея, толкова силно бил поразен, че буквално припаднал.
— Аз пък мисля, че е припаднал, защото е дошъл по време, когато нормално хората отдавна се били вече наобядвали и е припаднал от глад.
— Не е ли баща ви за срам и позор? — усмихна се мисис Мейсън. — Сега ще отделим още пет минутки за „Олимпия“, Лесли, и после, ако ме питате, можем вече да вървим.
Минаха вкупом от другата страна, пред голямата картина на Мане.
— Когато човек застане пред такъв шедьовър, може само да замлъкне и да му се възхищава. Останалото е мълчание, както казва Хамлет. Никой друг не е могъл да нарисува така човешката плът, както Мане; нито Реноар, нито дори и Ел Греко. Вижте само дясната гърда. Колко е прелестна! — същинско чудо! Просто дъхът ти замира! Дори и горкият татко… той не можеше да търпи модернистите, а казваше за тази гърда, че била хубаво нарисувана, е? Питам ви аз. Мисля, че виждате около фигурата едно черно очертание. Нали, Чарли?
Чарли заяви, че виждал.
— Ами ти, Патси?
— Да.
— Аз пък не виждам! — заяви тя победоносно. — Отначало и аз виждах. Знам, че го има, но честна дума, не го виждам вече.
Тогава отидоха да обядват в един малък ресторант, открит лично от мисис и мистър Мейсън, и където не се срещаха никакви англичани. Той изобщо не падаше по-долу от модерните ресторанти, където постоянно ходеха чужденци, а цените му бяха само наполовина. Днес беше доста препълнен и… чудна работа: на масата вдясно седяха англичани, вляво американци, насреща им двама високи руси шведи, а малко по-нататък — японци. А на масата се чуваха много езици, но не и френски. Лесли огледа посетителите недоволно.
— Венеция, струва ми се, че и тук скоро ще бъде занемарено.
Четиримата получиха по един голям лист, изписан с лилаво мастило. И те зачетоха в захлас. Лесли затри ръце от радост.
— С какво да започнем? Мисля, че във Франция е най-добре да живеем като французите. Какво ще кажете, най-напред охлюви, а после — жабешки бутчета?
— Не ставай толкова глупав, татко! — каза Патси.
— Ти само проявяваш невежеството си, детето ми, като говориш така. Ами че те са истински деликатеси! Не мога да ги намеря в листа! — той не можеше изобщо да запомни дали grenoui означаваше обикновена жаба или пък crapaud брадавична жаба, или обратното. Той изгледа оберкелнера, застанал до него, и го запита с провлачения си английски акцент: — Гарсон, est-que vous avej des crapauds?
Оберкелнерът изобщо не обичаше да го наричат гарсон, но отговори почтително, че не им било сега времето.
— Ех, че отвратителна работа! — викна Лесли. — Хм… Ами охлюви? Escargots?
— Татко, повдига ми се, като ям охлюви!
— Той само те дразни, миличка — обади се мисис Мейсън. — Аз мисля, че е най-добре да си поръчаме по един хубав омлет. Омлет — най-сигурното нещо във Франция!
— Вярно е — съгласи се Лесли. — Където и да отидеш във Франция, навсякъде ще намериш хубав омлет. Добре, тогава. Гарсон, une omelette pour quatre!
После си поръчаха телешка пържола алангле, за да направят удоволствие на децата. След това младите получиха ванилов сладолед, а старите си поръчаха сирене камамбер. В Англия често го ядяха, но и двамата бяха на мнение, че във Франция било някак си особено. Привършиха обеда си с кафе от цикория и мисис Мейсън заяви, докато пиеше своето кафе с наслада, на малки глътки:
— Човек трябва да дойде във Франция, за да разбере истинския вкус на кафето.
Чарли поведе Лидия самоуверено и влезе в Четвъртитата зала, тъй както добрият играч на тенис влиза в добре познатото му игрище, защото познаваше добре тази прочута галерия и беше добре подготвен от майка си. Той просто изгаряше от нетърпение да покаже на Лидия любимите си картини и си помисли как точно ще й обясни защо всъщност са толкова възхитителни. Но той остана изненадан, че всички картини бяха прередени, поради което не можа никъде да съгледа „Джокондата“, пред която искаше да заведе най-напред приятелката си. Останаха в залата само десет минути. Когато Чарли идваше с родителите си, винаги се бавеха повече от час и въпреки това майка му казваше, че не били изчерпали всички съкровища. „Човекът с ръкавицата“ си стоеше на мястото и Чарли отведе Лидия пред нея. Младата жена се загледа в картината.