Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Удивително, нали! — каза той и я стисна нежно за ръката.
— Да, много хубавичка… Какво собствено й харесваш?
Чарли се сепна рязко и извърна бързо глава. Такъв въпрос никога досега не му бяха задавали.
— Какво искаш да кажеш, за Бога? Този портрет е един от най-хубавите на света. От Тициан!
— Добре де! И какво толкова голямо значение има лично за тебе?
Чарли просто не знаеше какво да й отговори.
— Хм… ами… много хубава картина… чудесно нарисувана. Вярно, че няма твърде голямо съдържание, ако това искаш да кажеш.
— Не искам това да кажа — отвърна тя усмихната.
— Мисля, че наистина няма никаква връзка с мене.
— Че тогава какво толкова ти е притрябвала?
Лидия отмина и Чарли тръгна след нея. И към другите картини тя хвърли само един равнодушен поглед. Чарли се слиса от нейните думи, помъчи се да разбере смисъла, прикрит зад думите й. Тя му се усмихна насмешливо.
— Ела — каза тя. — Сега аз ще ти покажа няколко картини.
Тя го улови под ръка и двамата закрачиха из галерията. По едно време Чарли съгледа „Джокондата“.
— Ето я! — викна той. — Най-напред на нея трябва да се нагледам. Винаги се спирам да й се нагледам, когато дойда в Лувъра.
— Защо?
— Я гледай ти! Ами че тя е най-прочутата картина на Леонардо! Една от най-важните картини на света…
— Важна за тебе?
Чарли не можа да разбере какво собствено искаше Лидия да каже, но постепенно тя започваше да му става досадна. Все пак като благовъзпитан младеж и през ум не му мина да й се разсърди.
— Една картина може да бъде важна, без непременно да е важна лично за мене.
— Но то зависи само лично от тебе. Доколкото се отнася лично до теб, картината може да има само едно-единствено значение, а именно: значението й лично за тебе.
— Много фантастичен начин да се гледа на нещата.
— Наистина ли тази картина ти прави впечатление?
— Разбира се. Но едва ли бих могъл да го изразя по-добре, отколкото Патер го е изразил вече. За съжаление нямам силна памет като майка ми. Тя помни наизуст целия пасаж.
Но още докато го казваше, Чарли долови, че този му отговор е твърде слаб. Постепенно започваше да му става ясно какво искаше да каже Лидия. Обзе го неприятното чувство, че в изкуството трябва да има нещо, за което още нищо не са му казвали. Добре че поне си спомняше какво беше казала майка му за „Олимпия“ на Мане.
— Впрочем аз изобщо не знам защо трябва да се приказва за картините? Или ти харесва една картина, или не ти харесва.
— Ами тази наистина ли ти харесва? — запита го тя с малко следователски тон.
— Много.
— Защо?
Той се замисли за миг.
— Ами… виж, зная я, откакто се помня.
— Значи обичаш я по същата причина, по която обичаш и приятеля си Саймън, нали?
Този отговор му се стори не твърде почтен.
— Добре, покажи ми ти тогава на тебе какви картини ти харесват.
Сега ролите им изведнъж се размениха. Не вече той я развеждаше, както беше очаквал, не вече той й обръщаше внимание върху шедьоврите на големите майстори, обичани от него открай време, а по-скоро тя започна да го води. И то добре. Той беше напълно готов да се остави в нейни ръце, за да види как ще върви.
„Разбира се, каза си той, рускиня е. Човек трябва да бъде малко снизходителен.“
Закрачиха покрай дълги редици окачени платна, цели километри, от една зала в друга, защото Лидия мъчно можеше да се оправи в този лабиринт, но най-сетне се спряха пред една малка картина, която човек лесно би могъл да отмине, ако не я търси нарочно.
— Шарден — каза Чарли. — Виждал съм я вече.
— Но заглеждал ли си се в нея?
— Ах, да! Шарден посвоему съвсем не е бил лош художник. Майка ми има много високо мнение за него. Неговият стил много й харесва.