Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Още портали. Три, после четири, десет… И от всички изригваха атакуващи конници с наведени пики, развели знамената на Салдеа, Шиенар, Кандор. За секунди шестхилядният му щурм стана стохиляден.
Тролоците се разкрещяха и някои спряха. Задържаха се на място, вдигнали копията под ъгъл, за да пронижат връхлитащите коне. Трупащите се отзад орди не можеха да видят добре какво става и напираха бясно напред, размахали извити мечове и двуостри бойни брадви.
Тролоците с копията на първата линия се взривиха.
Някъде зад Лан Аша’ман започнаха да мятат сплитове, които раздраха земята и унищожиха до крак първите редици на тролоците. Докато труповете рухваха на земята, средните редици се оказаха напълно беззащитни пред урагана от копита, мечове и пики.
Лан се вряза с Мандарб в гъстата гмеж ръмжащи чудовища. Андийр до него се смееше.
- Назад, глупако! - изрева му Лан, докато сечеше по тролоците наоколо. - Насочи ашаманите към ранените ни! Кажи им да защитят лагера!
- Искам да видя как се усмихваш, Лан! - извика Андийр, все така вкопчен в седлото. - Покажи веднъж поне повече чувство от камък! Това си струва!
Лан погледна кипящата битка, която изобщо не беше мислил, че ще спечели - последния отпор, превърнал се в обещаващ бой - и не можа да се сдържи. Не просто се усмихна, а се разсмя.
Андийр се подчини, обърна и препусна да потърси Цяра и да стегне задните редици.
- Джофил! - извика Лан. - Вдигни високо знамето ми! Жив е днес Малкиер!
Глава 7
В същината
Елейн излезе от павилиона… и се озова сред приказна дъбрава. Дърветата бяха изумителни - здрави, с огромни клони, стотици стъпки високи и с дебели стволове. Елейн щеше да се притесни от това как замръзна на място и зяпна нагоре, ако всички останали не бяха направили същото. Дори Егвийн зяпаше с отворена уста огромните дървета. Слънцето все още грееше отгоре, но зелените листа хвърляха сянка и това обясняваше приглушената светлина в павилиона.
- Тези дървета… - Перин пристъпи напред и опря длан на дебелата грапава кора на едно. - Виждал съм Велики дървеса като това. В стеддинг.
Елейн прегърна Извора. Сиянието на сайдар бе тук, топлина като тази на слънцето. Вдиша Силата и й стана смешно, щом забеляза, че другите преливащи жени са направили същото в мига, в който се спомена за стеддинг.
- Е, каквото и да е Ранд вече - каза Егвийн и скръсти ръце, - не може просто така да накара да се появи стеддинг.
- Къде отиде той? - попита Елейн.
- Оттук излезе. - Перин махна към дърветата. - И изчезна.
Между огромните стволове крачеха хора - войници от различните лагери - и зяпаха нагоре. Елейн чу как един шиенарец заговори на лорд Агелмар:
- Видяхме как израснаха, милорд. Изригнаха от земята. Отне по-малко от пет минути, докато станаха толкова високи. Заклевам се, милорд, ако лъжа, повече никога да не мога да извадя меч.
- Добре. - Елейн освободи Извора. - Да започваме. Държави горят. Карти! Трябват ни карти!
Другите владетели се извърнаха към нея. На срещата с Ранд малцина бяха възразили, че тя е избрана да ги води. Но пък всички биваха пометени от вълните на волята му. Нещата изглеждаха логични, когато той ги кажеше.
Сега обаче мнозина изглеждаха недоволни, че е поставена над тях. Най-добре беше да не им остави време за размишления над това.
- Къде е господин Нори? - обърна се тя към Диелин. - Той би трябвало да има…
- Аз имам карти, ваше величество - каза Гарет Брин, докато излизаше от павилиона. Сюан вървеше до него.
Беше още по-побелял. Носеше бяло палто и панталони, с Пламъка на Тар Валон, извезан на гърдите на палтото. Поклони се почтително, но не се приближи. Униформата му ясно показваше кому служи, както и ръката на Сюан, отпусната покровителствено на рамото му.
Елейн си спомни как беше стоял със същото това кротко изражение пред майка й. Никога самонадеян, винаги готов да защити кралицата. А кралицата му го бе пенсионирала. Събитието не беше по вина на Елейн, но тя можеше да долови разбитото доверие, изписано на лицето му.
Станалото не можеше да се промени. Трябваше да се гледа към бъдещето.
- Ако можете да ни предоставите карти на този район и вероятните полесражения, ще ги разгледаме с радост, лорд Брин. Бих помолила за карти на района оттук до Кемлин, подробна карта на Кандор и най-добрите ви карти на другите Погранични райони. - Обърна се към владетелите и продължи: - Съберете командирите и съветниците си! Трябва да се срещнем незабавно с другите Велики капитани, за да обсъдим следващия си курс на действие.