Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ами ако опитаме от другата страна? - попита Агелмар.
- От другата страна? - учуди се Елейн. - Искаш да кажеш, _отвътре_ в Пътищата?
Агелмар кимна.
- Никой не пътува през Пътищата - каза втрещено Итуралд.
- Тролоците го правят - изтъкна Агелмар.
- Минавал съм през тях. - Перин се приближи до масата. - И съжалявам, благородни господа, но не мисля, че завземането на Пътя от другата страна би свършило работа. Доколкото разбирам, не бихме могли да го унищожим - дори с Единствената сила. И не бихме могли да го задържим вътре, не и с Черния вятър там. Най-добрият ни избор е някак да привлечем тролоците извън Кемлин и след това да овладеем тази страна на Пътния портал. Ако се охранява добре, Сянката изобщо няма да може да го използва срещу нас.
- Добре - каза Елейн. - Ще обмислим други възможности. Макар да ми хрумва, че може би трябва да повикаме и ашаманите от Черната кула. Колко души са там?
Перин се покашля.
- Мисля, че не би било зле да внимавате с онова място, ваше величество. Нещо става там.
Елейн се намръщи.
- Нещо? Какво нещо?
- Не знам. Говорих с Ранд за това, той беше обезпокоен и каза, че ще разследва. Все едно… просто бъдете внимателна.
- Винаги съм внимателна - каза Елейн разсеяно. - Та как измъкваме тролоците от Кемлин?
- Бихме могли да скрием голяма нападателна сила в Бремски лес. Тук, почти на петдесет левги северно от Кемлин. - Брин посочи на картата. - Ако по-малък отряд войници отиде до градските порти и примами тролоците да ги подгонят към леса като стръв в капана… Винаги се притеснявах, че нашественическа армия може да използва леса за прикритие като база за щурмуване на града. Не ми беше хрумвало, че аз самият ще обмислям такава възможност някой ден.
- Интересно - каза Агелмар, докато оглеждаше карта на терена около Кемлин. - Изглежда стабилна възможност.
- А Кандор? - попита Башийр. - Принцът е прав, че страната е неспасяема, но не можем просто да позволим тролоците да се изсипят в други земи.
Итуралд се почеса по брадичката.
- Цялата тази работа ще е трудна. Три тролокски армии, а ние сме принудени да разделим вниманието си между трите. Да, все повече разбирам, че правилният ход е да се съсредоточим върху една от тях и да поставим задържащи сили срещу другите две.
- Армията на Сянката в Кемлин вероятно е най-малката - каза Агелмар, - след като размерът на Пътния портал е ограничил достъпа им в града.
- Да - съгласи се Башийр. - Шансът ни за бърза победа на един от бойните фронтове е най-добър при Кемлин. Трябва да ударим там здраво с най-големите си сили. Ако можем да спечелим в Андор, това ще намали броя на фронтовете, на които трябва да продължим да се бием… а това ще е изключително изгодно.
- Да - каза Елейн. - Пращаме подкрепления на Лан, но му казваме, че работата му е да задържи там колкото може по-дълго. Поставяме втора сила на границата на Кандор, със задача също да задържи там - може би бавно отстъпление, ако обстоятелствата го диктуват. Докато тези два фронта се задържат, можем да съсредоточим вниманието си - и най-голямата си армия - върху съкрушаването на тролоците в Кемлин.
- Добре - каза Агелмар. - Това ми харесва. Но каква сила поставяме в Кандор? Коя армия може да забави тролоците, но няма да изисква голямо ангажиране на войски?
- Бялата кула? - попита Елейн. - Ако пратим Айез Седай в Кандор, те могат да забавят настъплението на тролоците през границата. Това ще позволи останалите от нас да се съсредоточим върху Кемлин.
- Да. - Брин кимна. - Харесва ми.
- А четвъртият фронт? - попита Итуралд. - Шайол Гул? Някой знае ли какво замисля лорд Дракона там?
Никой не отвърна.
- Айилците ще осигурят каквото му е нужно - каза Амис. - Не е нужно да се притеснявате за нас. Правете своите бойни планове, а ние ще правим своите.
- Не - каза Елейн.
- Елейн? - намеси се Авиенда. - Ние…
- Точно това искаше да избегне Ранд - заяви твърдо Елейн. - Айилците ще работят с нас. Битката при Шайол Гул би могла да се окаже най-важната от всички. Няма да позволя една група да си позволи да стои настрана и да се бият сами. Ще приемете нашата помощ.
„И нашето указание”, добави тя наум. Айилците бяха превъзходни воини, но имаше някои неща, които просто нямаше да признаят. Полезността на конницата например.
Айилците явно не _харесваха_ перспективата да ги командва влагоземка. Настръхнаха, присвили очи.