Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Не отне много време, въпреки че суматохата бе повсеместна, щом двайсетина различни фракции се захванаха на работа. Слуги разтвориха страните на павилиона, а Елейн нареди на Сумеко да събере Родственичките и гвардейци, които да донесат маси и столове през портал от лагера й. Също така прати вестоносци за изрични доклади за ставащото в Клисурата, където Ранд бе помолил силите на Пограничните армии да се притекат на помощ на Лан. Владетелите и Великите капитани бяха останали за планирането.
Скоро Елейн и Егвийн вече оглеждаха подробните карти на Брин, разпънати на четирите маси. Владетелите стояха по-назад, оставили командирите да обсъждат.
- Добра работа, Брин - каза лорд Агелмар. Шиенарецът беше един от четиримата Велики капитани. Брин беше втори. Последните двама - Даврам Башийр и Родел Итуралд - стояха един до друг до друга маса и нанасяха поправки на карта на западните Погранични земи. Итуралд имаше торбички под очите и ръцете му понякога трепереха. Според това, което беше чула Елейн, бе понесъл тежки изпитания в Марадон и го бяха спасили едва наскоро. Всъщност беше изненадана, че е тук.
- Добре - обърна се тя към събранието. - Трябва да се бием. Но как? Къде?
- Големи сили от Твари на Сянката са нахлули на три места - заговори Брин. - В Кемлин, Кандор и Тарвинската клисура. Клисурата не би трябвало да се изоставя, стига войските ни да са достатъчно, за да помогнат на лорд Мандрагоран да се укрепи там. Вероятният резултат от натиска ни там днес ще е изтеглянето на Тварите на Сянката в прохода. Задържането на врага запушен там е неподходяща задача само за малкиерската тежка конница. Може би ще е най-добре да им изпратим няколко части пиконосци. Ако той продължи да запушва онзи пролом, можем да пратим по-голямата част от силите ни да се сражават в Андор и Кандор.
Агелмар кимна.
- Да. Това би трябвало да е осъществимо, ако дадем на Дай Шан подходящата поддръжка. Но не можем да си позволим риска да оставим Шиенар да бъде прегазен като Кандор. Ако пробият от Клисурата…
- Подготвени сме за продължително сражение - намеси се лорд Еазар. - Съпротивата на Кандор и боят на Лан при Клисурата ни даде нужното време. Хората ни се оттеглят в укрепленията. Можем да държим дори и да загубим Клисурата.
- Храбри думи, ваше величество - каза Гарет Брин. - Но най-добре ще е да не подлагаме шиенарците на такова изпитание. Нека планираме да задържим Клисурата с колкото сили се окажат нужни за това.
- А Кемлин? - попита Елейн.
- Вражеска сила толкова дълбоко в тила ни, с Пътен портал за подкрепления… - каза Итуралд. - Това е неприятно.
- Ранните донесения от тази сутрин сочат, че засега остават на място - каза Елейн. - Опожарили са големи квартали, но други части са оставили на мира… а след като завладяха града, тролоците са пратени да потушават пламъците.
- Рано или късно ще трябва да го напуснат - каза Брин. - Но ще е по-добре, ако ги примамим навън по-скоро.
- Защо не помислим за обсада? - попита Агелмар. - Мисля, че ядрото на армиите ни би трябвало да отиде в Кандор. Не бих допуснал Трона на Облаците и Трите Търговски зали да паднат, както Седемте кули.
- Кандор вече е паднал - каза тихо принц Антол.
Великите капитани извърнаха очи към най-големия син на кралицата на Кандор, висок и обикновено мълчалив мъж. Сега заговори уверено:
- Майка ми се сражава за нашата страна, но това е битка за възмездие и изкупление. Кандор гори и сърцето ми се къса, че знам това, но не мога да го спра. Отдайте най-голямо внимание на Андор. Това е твърде важно тактически, за да се пренебрегне, и не бих искал да видя и друга страна паднала като моята.
Другите кимнаха.
- Разумен съвет, ваше височество - каза Башийр. - Благодаря ви.
- Също така не забравяйте Шайол Гул - каза Руарк от външния кръг, където стоеше до Перин, няколко Айез Седай и айилски вождове. Великите капитани се обърнаха към Руарк сякаш бяха забравили, че е тук.
- Кар-а-карн скоро ще нападне Шайол Гул - каза той. - Ще има нужда от копия зад гърба му, когато го направи.
- Ще ги има - увери го Елейн. - Макар това да означава четири фронта. Шайол Гул, Тарвинска клисура, Кандор и Кемлин.
- Хайде първо да се съсредоточим върху Кемлин - предложи Итуралд. - Не ми харесва идеята за обсада там. Ние _трябва_ да примамим тролоците навън. Ако просто ги обсадим, това им дава време да подсилят броя си през онзи Пътен портал. Трябва да ги издърпаме навън веднага, при наши условия.
Агелмар кимна, изсумтя и погледна картата на Кемлин, изпъната от един слуга на масата пред него.
- Можем ли да запушим този приток? Да си върнем Пътния портал?
- Опитах се - отвърна Елейн. - Тази сутрин изпратихме три отделни сили през портал до подземието с Пътния портал, но Сянката е подготвена и се е окопала. Нито една от силите не се върна. Не знам дали _можем_ да си върнем Пътния портал или дори да го унищожим.