Човек на почит

Дана посегна войнствено към дървената лъжица — магическата пръчка на всяка италианска домакиня.

По средата на вечерята Бепи отново подразни Дана:

— Телешкото и виното са чудесни, обаче картофеното пюре е малко на бучки. Какво се е случило с вълшебната ти пръчица тази вечер?

— На бучки ли? Мозъкът ти е на бучки — засегна се мигновено Дана. — Никакви бучки няма. Бърках го двайсет минути. Ако наистина смяташ така, следващия път ще ти изпържа картофи — от ония, дето ги продават замразени в торбички. Така добре ли е?

— Не, не е добре. Ремонтирай си магьосническата пръчка.

След вечерята той попита:

— Стана ли кафето?

Дана наля по едно чисто еспресо и отново седна до масата.

— Ето, опитай това — каза тя, докато режеше парчета от сладкиш с извара. — Правил го е германецът от немската пекарна. Виж дали ще ти хареса как готви той.

— Миличка, хайде за минутка да поговорим сериозно. Налага се да замина по работа за няколко дни. Не казвай на никого, че ме няма, и не разговаряй с никого за мен по телефона. Дори с майка си и баща си. Важно е всички да мислят, че съм в Бруклин. Разбра ли ме, Дана? Така че, по-добре даже не говори с никого няколко дни. Стой далече от телефона.

— Къде отиваш, Бепи? — попита тя с подозрение. — Звучи като нещо наистина много важно. Какво ще правиш, банка ли ще обираш? Или пък заминаваш за Вегас с Марджи?

— Марджи?

— Да, Марджи. Майка ти ми каза, че с години си се въргалял с нея.

— За такива неща ли си говорите с майка ми? Не съм виждал Марджи от години. Бях още юноша. Май трябва да кажа на майка ми да престане да се хвали — каза той раздразнено. — Отивам на риболов. Не ми задавай повече въпроси, разбра ли?

— А как мога да знам, че не ме мамиш? — нацупи се Дана.

— Много си красива. Като кинозвезда си. Скоро ще ни се роди бебе. А и остава ли ми време да кръшкам?

— На какъв риболов ще ходиш?

— Ще опитам да хвана Моби Дик. Когато бях малък, се зарекох, че ще го хвана. Сега съм решил да го спипам.

— Моби Дик ли? — повиши глас тя. — Измисли някоя по-умна лъжа, за да не се притеснявам. Тази не ми харесва.

Дана обърна към него котешките си очи и тъжното си овално лице, след което поглади корема си, за да му напомни, че носи неговото бебе.

— По-умна лъжа ли искаш? Добре. Участвам в бойскаутското движение и заминавам на двудневен излет. Слушай, Дана, да ме нервираш ли искаш, а? Имам си работа. Не ми задавай въпроси и не ми говори повече за тези неща. Правя това, което трябва, и ти го знаеш. Затова недей повече да приказваш, а отиди да си купиш една съблазнителна нощница за завръщането ми. Искам да се повъргалям с теб — засмя се той.

— С този корем? Благодаря много. — Дана се засмя. — Точно това ще се получи — въргаляне. Я ме виж. Приличам на булдозер.