Богинята на светлината

— Трябва да отивам на работа — каза им тя.

— Разбира се, дома на писателя с римските бани и фонтана — рече Аполон.

— Да, изпраща колата си да ме вземе. — Памела хвърли поглед в огледалото и се ужаси от вида си. — Точно след трийсет минути. Трябва да се приготвя за тръгване — тя забърза към спалнята.

— Отлично! — каза Артемида. — Къде отиваме?

Памела спря рязко.

— Ние не отиваме никъде.

— Е, аз определено няма да остана в този малък коптор. Отвратително скучно е.

— Е, определено не идвате с мен — Памела изимитира царствения глас на богинята.

Артемида присви очи:

— Не забравяй с кого разговаряш, смъртна жено!

Памела заби ръце в хълбоците си и вирна брадичка.

— Виж, богиня или не, ще трябва да се научиш да не се държиш като кучка. И можеш да ме заплашваш колкото си искаш — тя посочи към златната монета, която висеше на врата й — Аполон ми е дал клетва, че ще ме закриля. — Чу сподавения смях на Аполон, но не го погледна. — Просто стойте тук и си поръчайте нещо за ядене, изберете си филм, научете за интернет… или нещо такова. Ох, по дяволите! Ще измисля какво да ви правя, като се върна.

— Памела…

Гласът на Аполон й попречи да се оттегли в стаята си. Тя се обърна към него.

— Можем да ти помогнем — каза той.

— Да ми помогнете с какво?

— Аз мога да съм ти от полза да склониш Фауст да построи банята, така както я проектира. И — добави той с лека усмивка — Артемида може да ти помогне да го убедиш да използвате нея за модел на статуята в центъра на фонтана.

Памела погледна колебливо Артемида.

— През вековете хората са боготворели изображенията на моята красота — каза богинята с насмешка. — Лесно се влюбват в мен.

— Може и да е така, но това е само защото виждат статуите ти и не им се налага да търпят омразното ти присъствие.

Артемида отвори уста, за да се озъби на Памела, но Аполон я сряза.

— Сестра ми ще даде клетва да бъде любезна.

— Няма!

— Фауст е съвременен бард, който иска статуята в центъра на фонтана му да бъде посветена на Бакхус. Помисли за историите, които ще разправя надлъж и нашир в чест на бога на виното — каза Аполон на сестра си.

— Дебелата твар не трябва да се боготвори в съвременния свят! — рече Артемида.

Той вдигна рамене.

— Зависи само от теб.

Богинята прочисти гърлото си и неохотно срещна погледа на Памела.

— Давам ти дума, че ще бъда любезна. Но само днес.

— Не знам…

— Моля те, Памела — каза Аполон. — Нека ти покажа, че днес съм не по-различен от вчера. Богът Аполон и смъртният Феб са един и същи мъж.

Тя не би трябвало да се съгласява. Знаеше, че не трябва. Не искаше да бъде обичана от бог. Нещата й харесваха повече преди изведнъж той да стане всесилен безсмъртен. Искаше си обратно своя Феб…