Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Този пропуск в плана го изнерви още повече. Никога не беше имал проблеми със закона, дори като хлапе, беше възможно най-неподходящият човек, стане ли въпрос за заблуда на властите. Страхуваше се, че ще се изчерви, ще започне да се поти, ще изглежда прекалено тревожен и…
— Значи сте лекар? — попита граничарят през прозореца и стресна Люк.
— Да. Хирург.
„Глупак — скара си се той, — не му пука каква ти е специалността“. Просто лекарската му суета надигна глава като уморено разглезено дете, жадно за внимание.
— Причини да посетите Канада?
Преди Люк да успее да отговори, Лани се наведе напред и се показа на граничаря.
— Всъщност прави ми услуга. Бях отседнала при него, а сега дойде време да поживея на гърба на друг роднина. И вместо да ме качи на автобуса, той благородно настоя да ме закара сам.
— О, така ли? И къде е следващият братовчед? — попита служителят с лек сарказъм в гласа.
— В Бейкър Лейк — отвърна спокойно момичето. — Е, поне ще се срещнем в Бейкър Лейк. Всъщност той живее по-близо до Квебек.
Тя знаеше името на близък град, на Люк това му се стори истинско чудо. Поотпусна се малко.
Граничарят влезе в кабината. Люк го наблюдаваше през плексигласовия прозорец как се навежда над един компютър и без съмнение попълва базата данни. Едва се сдържаше да не настъпи газта. Нищо не можеше да го спре, нямаше бариера, нито метални шипове, които да спукат гумите и да блокират бягството. Но изведнъж служителят се появи на прозореца и му подаде шофьорската книжка и паспорта.
— Заповядайте… приятен ден — каза той, махна им да потеглят и се насочи към следващата кола на опашката.
Люк не си пое дъх, докато граничният пункт не се смали съвсем в огледалото за обратно виждане.
— Защо беше толкова притеснен? — засмя се Лани и погледна през рамо. — Не сме терористи, нито се опитваме да изнесем контрабандни цигари. Ние сме просто приятни американски граждани, които отиват в Канада да обядват.
— Не, не сме — отвърна Люк и също се засмя, вече с облекчение. — Извинявай, не съм свикнал с такива бандитски изпълнения.
— Не, ти извинявай. Не исках да ти се смея. Знам, че не си свикнал. Справи се страхотно — и стисна ръката му.
Спряха в мотел в покрайнините на Бейкър Лейк, неугледно място, което не беше част от верига. Люк остана в колата, а Лани отиде на регистратурата. Видя я как заговори възрастния господин зад щанда, как той се размърда бавно и се възползва от единствения си шанс тази сутрин да поприказва с хубаво младо момиче. Лани се върна в джипа и двамата тръгнаха към бунгало в дъното, което гледаше към малка горичка и края на бейзболно игрище. Колата им беше единствената на паркинга.
След като влязоха в стаята си, тя се засуети — започна да разопакова багажа си, провери банята, оплака се от качеството на хавлиените кърпи. Люк седна на леглото и изведнъж се почувства прекалено уморен. Легна върху полиестерната кувертюра и се загледа в тавана. Всичко му се въртеше като карнавално шествие.
— Какво има? — седна Лани до него на ръба на леглото и го докосна по челото.
— Изтощен съм, предполагам. След нощна смяна обикновено веднага щом се прибера у дома, си лягам.
— Тогава дремни.
Свали му обувките, без да развързва връзките им.
— Не, трябва да се връщам. Само на половин час път съм — каза той, но не помръдна. — Трябва да върна колата…
— Глупости. Само ще събудиш подозрения на граничния пункт, ако обърнеш веднага и тръгнеш обратно.
Зави го с одеяло и извади найлоново пликче с най-примамливата марихуана, която Люк беше виждал. Набързо сви умело една цигара, запали и дръпна жадно. Затвори очи, когато издиша дима, и на лицето й се изписа задоволство. Люк си помисли, че би искал някой ден да предизвика подобно изражение на лицето на тази жена.
Лани му подаде джойнта. Люк се поколеба, но го взе и го доближи до устните си. Дръпна и задържа дима, почувства как се разстила из мозъка му, а ушите му писват и заглъхват. Мили боже, доста е силна. И действа бързо.
Закашля се и върна цигарата на Лани.
— Не съм пушил отдавна. Откъде взе марихуана?
— От града. Сейнт Андрю.
Отговорът й леко го разтревожи, но едновременно с това го изненада, защото му напомни, че под носа му сигурно има и други скрити светове. Но се радваше, че не е знаел за тревата, когато минаваха границата, защото щеше да се изнерви още повече.