Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Тъй като двамата мълчаха, госпожица Темпъл си наля още чай, после и на тях, като всеки протегна чашата си.
— Сигурна съм, че има много въпроси за подробности какво и кого съм видяла, но може би ще е по-добре да продължим в най-общи линии. Докторе?
Свенсон кимна, отпи глътка чай и се облегна назад.
— Ще възразите ли да запаля?
— Не — каза госпожица Темпъл. — Сигурна съм, че тютюнът ще изостри ума ви.
— Задължен съм ви — каза Свенсон, извади една тъмна цигара и я запали. Издиша дима. Госпожица Темпъл разглеждаше изпитото му лице и се питаше дали изобщо се храни.
— Ще бъда кратък. Аз съм част от дипломатическата свита на наследника на страната ми принц Карл-Хорст фон Маасмерк, който ще се ожени за Лидия Вандаариф. Това е брак с международно значение и аз съм част от свитата в качеството си на лекар само привидно. Първостепенната ми задача е да пазя принца — от собствената му глупост и от хората около него, които искат да се възползват от нея, хора, каквито винаги е имало в изобилие. Смятам, че дипломатическият пратеник и военният аташе са изменили на дълга си и са предали принца на клика с частни интереси. Спасих принца от ръцете им веднъж — след като е бил подложен, може би по свое желание, на нещо, което те наричат Процеса, който оставя вероятно временни белези по лицето, изгаряния…
Госпожица Темпъл отвори уста да заговори и видя, че Чан прави същото. Свенсон вдигна ръка.
— Сигурен съм, че всички сме видели доказателства за това. Първият ми пример беше на бала в Харшморт, когато зърнах тялото на Артър Трапинг, но оттогава видях още много — принца, една жена на име госпожа Марчмур…
— Маргарет Хук — каза Чан.
— Моля?
— Истинското й име е Маргарет Хук. Тя е проститутка от висшия ешелон.
— Аха — каза доктор Свенсон и се размърда неудобно при споменаването на тази дума в присъствието на госпожица Темпъл. Макар и трогната от загрижеността му, тя сметна импулсивната му реакция за досадна. Щом човек участва в приключение и разследване, подобна деликатност е смешна. Усмихна се на Чан и каза:
— По-късно отново ще говорим за нея, защото тя присъства и другаде в доказателствата ни. Какъв напредък, нали? Докторе, продължете, моля ви.
— Казах, че белезите вероятно са временни, тъй като тази нощ подслушах как Франсис Сонк пита Роже Баскомб как е преживял Процеса, а сам видях лицето на Баскомб в Института — избързвам с разказа си — и той нямаше белези.
Нещо жегна госпожица Темпъл.
— Станало е, преди да напише писмото. През дните, когато твърдеше, че е на работа със заместник-министъра… ставало е още тогава.
— Разбира се — каза Чан не нелюбезно.
— Разбира се — прошепна госпожица Темпъл.
— Харалд Крабе — продължи Свенсон. — Той е в дъното на всичко, но не е сам — заговор от министерството, военни, Института, други влиятелни личности — както казах, семейство Сонк, граф Д’Орканч, графиня Лакер-Сфорца, дори може би Робърт Вандаариф — и по някакъв начин моята страна, Мекленбург, влиза в плана им. Въпреки безразличието на колегите си аз спасих принца от извратената им наука в Института. Точно там видях Кардинал Чан. В комплекса ни бях принуден да се погрижа за няколко от войниците ни — според мен също работа на Кардинал Чан. — Той пак вдигна ръка. — Не съдя никого, след това те се опитаха да убият мен. През това време принцът тайно бе изведен от покоите си, не зная как, някак отгоре. Тръгнах да го търся. В дома на Харалд Крабе подслушах как Франсис Сонк и Роже Баскомб водят философски разговор над странно обезобразеното тяло на един учен от Института — голяма част от кръвта му се бе превърнала в синьо стъкло. Към тях се присъедини моят военен аташе, майор Блах, който е част от плановете им. Единствената информация бе предположението на Блах, че кликата е отвлякла принца, и уверението от страна на Сонк, че не е. Във всеки случай аз избягах и се опитах да открия мадам Лакер-Сфорца, но тогава ме залови граф Д’Орканч и под стража ме заведе да го посъветвам по друг медицински въпрос — поредния от експериментите им, който се бе объркал. А после — това е дълга история — нареди да ме убият, да ме пратят на дъното на реката заедно с труповете на мъртвия учен и на Артър Трапинг. Избягах. Отново се опитах да намеря мадам Лакер-Сфорца, но я видях със Сонк и Д’Орканч — тя е една от тях. Докато бягах от хотела, видях през прозореца госпожица Темпъл — разпознах я от картата… не съм споменал за картите. — Сложи картите на малката масичка до подноса с чая. — Една от принца и една от Трапинг. Както посочи госпожица Темпъл, те са ценно, макар и тайнствено доказателство.