Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Но не за това съм дошла да ви безпокоя, сър — рече тя, преодолявайки стеснителността си с познатото кротко усилие. — Една приятелка на сестра ми — една дама, за която тя ми разказа и с това ме разтревожи — ето истинската причина да изляза от дома. А понеже бях навън и понеже минах (нарочно) край жилището ви, и понеже видях, че вътре свети…
Не за пръв път! Не, не за пръв път. В очите на малката Дорит този прозорец бе светил като далечна звезда и през други нощи. Тя се бе отклонявала от пътя си, изморена и отрудена, за да го погледа и да си помисли за сериозния мургав господин, дошъл отдалече, който се бе отнесъл с нея като приятел и покровител.
— Има три неща, които ми се искаше да кажа, ако ви намеря сам и ако бих могла да се кача при вас — продължи малката Дорит. — Първо, онова, което вече се опитах да кажа, но никога не ще успея — никога не ще мога…
— Шт, шт! То е вече сторено и свършено. Да преминем на второто — прекъсна я Кленъм, опитвайки с усмивка да я успокои, разбутвайки огъня и побутвайки към нея на масата виното, бисквитите и плодовете.
— Струва ми се — това е второто нещо, сър, — струва ми се, че мисис Кленъм е открила моята тайна и сигурно вече знае откъде идвам и къде се връщам. Искам да кажа — къде живея.
— Тъй ли! — възкликна Кленъм. А след като поразмисли, запита защо смята така.
— Струва ми се — обясни малката Дорит, — че мистър Флинтуинч ме е проследил.
— А защо — попита Кленъм, като извърна поглед към огъня, сви вежди и отново се замисли, — защо смятате така?
— На два пъти го срещнах. И двата пъти близко до дома. И двата пъти вечер, когато се прибирах. И двата пъти ми се стори (но възможно е да греша), че срещата ни не беше случайна.
— Той каза ли нещо?
— Не, само кимна и наклони глава на една страна.
— Дяволите да я вземат тази негова глава — промълви Кленъм замислено, все тъй загледан в огъня, — тя вечно е на една страна.
Той стана, предложи й да пийне малко вино и да похапне — задача, трудна за постигане, защото тя бе много стеснителна и срамежлива — и после замислено каза:
— Забелязвате ли промяна в отношението на майка ми към вас?
— Никаква. Тя се държи по същия начин. Питам се дали не е по-добре да й разправя за себе си. Питам се дали би трябвало — искам да кажа, дали вие бихте желали да й разправя. Питам се — каза малката Дорит, погледна го умолително и бавно сведе поглед пред неговия, — питам се дали бихте ме посъветвали какво да сторя.
— Малка Дорит — започна Кленъм; това обръщение бе започнало да заменя — за тези двамина тук — стотици мили думи в зависимост от интонацията и връзката, с която бе употребено, — малка Дорит, не правете нищо. Аз ще поприказвам с моята стара приятелка, мисис Ефри. Не правете нищо, малка Дорит, само се подкрепете с това, което има на масата. Моля ви.
— Благодаря, не съм гладна. Нито ми се пие — додаде малката Дорит, когато той внимателно премести чашата й пред нея. — Може би Меги би взела нещичко.
— След малко ще напълним джобовете й с всичко, което е тук — каза Кленъм. — Но преди да я събудим, ще трябва да ми кажете третото нещо.
— Да. Нали няма да се обидите, сър?
— За нищо на света, обещавам.
— Ще прозвучи странно. Просто не знам как да го кажа. Не си мислете, че е неразумно или пък неблагодарно от моя страна — продължи малката Дорит и отново още повече се развълнува.
— Не, не, не. Уверен съм, че ще е нещо в реда на нещата и съвсем правилно. Знам, че ще го разбера както трябва, каквото и да е то.
— Благодаря. Нали пак ще дойдете да посетите баща ми?
— Да.
— Нали бяхте така добър и внимателен да му пишете, че ще го посетите утре?
— О, но това е дребна работа! Да.
— Можете ли да отгатнете какво ще ви помоля да не правите — промълви малката Дорит, стисна здраво ръце една в друга и го погледна така, че в очите й пролича дълбоката искреност на молбата й.
— Струва ми се, че мога. Ала възможно е и да греша.
— Не, не грешите — отвърна малката Дорит и поклати глава. — Ако нуждата ни е толкова голяма, че не можем без тях, аз ще ви поискам сама.
— Добре, добре.
— Не го насърчавайте да си иска сам. Правете се, че не го разбирате, ако наистина поиска. Не му давайте. Спасете го и му спестете това унижение и тогава и вие самият ще можете да го уважавате повече.