Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Мис Блимбър изказа мнението си по въпроса за невежеството на Пол с мрачно удовлетворение, сякаш тя бе очаквала подобен резултат, и бе доволна да установи, че постоянното им общуване е наложително. Пол се оттегли с най-горната книга, както му бе наредено, и дълго се труди над нея, като ту запомняше всичко дума по дума, ту напълно го забравяше и съвсем затъпяваше. Най-накрая Пол се осмели да се качи отново горе да разкаже урока, който едва не му изхвръкна целият от главата още преди да го е започнал, когато мис Блимбър затвори книгата и каза: „Започвайте, Домби“ — тази й постъпка така явно показваше какви знания бяха натрупани у нея, че Пол погледна младата дама с ужас, сякаш тя бе един образован Гай Фокс или плашило, натъпкано със схоластична слама50.

Въпреки това той се справи със задачата си много добре. И след като мис Блимбър го похвали, че давал надежди за бърз напредък, тя веднага му зададе урок от предмета Б. От него Пол премина към В, а до обяд — дори към Г. Беше много изморително да продължи заниманията си непосредствено след обяда. Чувствуваше се замаян, объркан, сънлив и тъп. Но — ако това изобщо можеше да бъде някаква утеха — и останалите млади джентълмени изпитваха същите усещания и бяха длъжни да продължат заниманията си. Странно беше, че големият часовник във вестибюла, вместо упорито да повтаря първоначалния си въпрос, никога не каза: „Джентълмени, сега ще продължим заниманията си“, въпреки че тази фраза твърде често се повтаряше наоколо му. Заниманията се въртяха като огромно колело, а младите джентълмени бяха непрекъснато разпъвани върху него.

След чая отново следваха упражнения, както и приготовления за другия ден на светлината на свещ. А после идваше времето за лягане, когато, ако не бе продължаването на заниманията им в сънищата, те се отдаваха на покой и сладка забрава.

О, съботите! Щастливите съботни дни, когато на обяд Флорънс винаги идваше с неизменно постоянство, независимо от това какво бе времето, въпреки мърморенето, ръмженето и жестоките мъчения от страна на мисис Пипчин. Поне за двама малки християни, заобиколени от Юди, съботата бе свят ден за укрепване и задълбочаване на братската и сестринската любов.