Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Даже нощта преди неделя, тежката нощ преди неделята, чиято сянка помрачаваше първите слънчеви лъчи в неделното утро, не можеше да убие радостта през тези прекрасни съботни дни. Дали беше на огромния морски бряг, където те седяха или се разхождаха, или в мрачната задна стаичка в дома на мисис Пипчин, където Флорънс нежно му пееше, а той сънено отпускаше глава върху рамото й — на Пол му беше все едно. Всичко се съсредоточаваше във Флорънс. Само за нея мислеше. Така че в събота преди неделя, когато тъмната врата в дома на доктора зейваше, за да го погълне за цяла седмица, настъпваше мигът за сбогуване с Флорънс. И с никой друг.
Мисис Уикам бе върната у дома в града, а на нейно място дойде мис Нипър, станала вече зряла девойка. Тя неустрашимо се впусна в редица двубои с мисис Пипчин и ако през целия си живот мисис Пипчин не бе срещала достоен противник, тя най-после го срещна в лицето на тази девойка. Още с пробуждането си сутрин в дома на мисис Пипчин мис Нипър се хвърляше в решителен бой. Тя нито молеше за милост, нито я проявяваше. По собствените й думи войната бе обявена и трябваше да се води. И оттогава мисис Пипчин заживя в очакване на внезапни схватки, постоянни обсади, пристъпи и продължителни атаки, които я връхлитаха от коридора, дори когато тя спокойно си ядеше котлетите, и отравяха удоволствието й даже от препечения хляб.
Една съботна вечер, когато мис Нипър се завърна с Флорънс, след като бяха изпроводили Пол до дома на доктора, Флорънс извади от пазвата си малко листче, на което бе записала с молив няколко думи.
— Погледни, Сузан — каза тя, — това са заглавията на книгите, които Пол донася тук, за да прави дългите си упражнения, когато е толкова уморен. Преписах си ги, докато той се занимаваше.
— Ако обичате, мис Флой, не ми ги показвайте — отвърна Нипър. — Противни ми са като мисис Пипчин.
— Искам да ми ги купиш, Сузан, моля те, още утре сутринта. Имам достатъчно пари — рече Флорънс.
— Боже мой, мис Флой — удиви се мис Нипър, — как може да говорите така, когато самата вие имате цели купища книги и толкова учители и учителки ви обучават на всякакви неща, макар че според мен, мис Домби, вашият татко нямаше на нищичко да ви научи и никога дори не би се и сетил за подобно нещо, ако вие не бяхте го помолили, при което той не можеше да откаже, но да си даде съгласието, след като са го помолили, и сам да го предложи, без да са го молили за това, са две съвсем различни неща, аз например мога да нямам нищо против едно момче да излиза с мен и когато ме запита, мога да му отвърна с „да“, но това още съвсем не значи да кажеш: „Би ли бил така добър да ме обикнеш?“
— Но ти можеш да ми купиш тези книги, Сузан, и ти ще го сториш, след като знаеш колко са ми необходими.
— Но за какво са ви, мис? — запита Нипър и като снижи глас, добави: — Ако трябва да ги хвърлям върху главата на мисис Пипчин, ще накупя цяла каруца.
— Мисля, че ако разполагам с тези книги, бих могла навярно да помогна на Пол, Сузан — каза Флорънс, — предстоящата седмица да му бъде по-лека. Искам поне да опитам. Така че купи ми ги, скъпа, и ще ти бъда вечно признателна за добрината.
Само един много по-коравосърдечен човек от Сузан Нипър би устоял на малката кесийка, която Флорънс й протегна при тези думи, или пък на умолителния кротък поглед, с който бе отправена молбата. Сузан безмълвно сложи кесийката в джоба си и се втурна да изпълнява поръчката.
Не беше лесно да се набавят книгите. Отговорът в няколкото книжарници бе, че тъкмо са ги свършили или изобщо не са ги получавали, или пък че през миналия месец са имали голяма партида от тях и че очаквали голяма партида през следващата седмица. Но при подобно начинание Сузан не можеше лесно да се отчае. От една библиотека, където я познаваха, тя впримчи някакъв белокос младеж с черна сатенена престилка да я придружава в търсенето й и до такава степен го измъчи с обиколките нагоре-надолу, че той направи върховни усилия дори само заради това да се отърве от нея и най-накрая й помогна да се върне в къщи тържествуваща.
И така, Флорънс сядаше нощем пред тези съкровища, приключила собствените си уроци за деня, и поемаше по стъпките на Пол трънливия път на знанието. И понеже по природа бе много възприемчива, а освен това бе подпомагана от най-прекрасния учител — Любовта, не след дълго тя застигна Пол, изравни се с него и го задмина.