Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Това много-много не го виждах, но игуменът спечели доверието ми с достойнството, спокойствието и вразумителната си реч, макар да не успявах да свикна с маскирания му вид; но той се носеше като останалите братя монаси. Не смеех веднага да го засипвам с въпроси, така че поговорихме за времето на Земята и на Дихтония, защото той вече знаеше от мене откъде идвам, а после и за изнурителното космическо пътешествие, накрая ми рече, че се досеща за любопитството ми относно местните работи, но те могат да почакат, нали и без това трябва да се крия от органите на цензурата. Ще получа като уважаван гост собствена килия, ще ми дадат млад брат за помощ и съвети, а и цялата библиотека на ордена ще е на мое разположение. И понеже тя съдържала безброй редки и забранени книги, ще ми е от полза може би повече от всяка друга, благодарение на случая, който ме отведе в катакомбите.
Мислех, че вече ще се разделим, защото игуменът стана, но и запита май с известно колебание, ще му позволя ли, както се изрази, да опипа природата ми. С дълбоки въздишки, сякаш изпаднал в най-дълбока печал или наистина непонятна носталгия, той докосваше с коравите си пръсти в ръкавици носа ми, бузите и челото, а когато ме погали по косата (имах усещането, че ръката на този духовник е желязна), дори тихо захлипа. Тези прояви на потискано вълнение окончателно ме зашеметиха. Не знаех за какво най-напред да питам, дали за подивелите мебели, или за многокракия кентавър, или пък за въпросната цензура, та си наложих пресметливо търпение и премълчах. Игуменът ме увери, че братята ще се заемат с камуфлирането на ракетата, като я направят да прилича на нещо, страдащо от слонска болест, и се разделихме с взаимни учтивости.
Получих килия неголяма, но уютна, уви, с дяволски кораво легло. Реших, че това е в канона на отците деструктивисти, ала после се оказа, че от елементарна разсеяност не са ми го подготвили. Засега не изпитвах друг глад, освен за информация; младият брат, когото ми бяха придали, донесе цял наръч исторически и философски съчинения и аз потънах в тях до среднощ. Е, малко ми пречеше това, че лампата ту се приближаваше към мен, ту отпълзяваше в другия край на тавана. По-късно разбрах, че е отивала да се облекчава и за да се върне, трябва да й поцъкаш с език.
Младият монах ме посъветва да започна от кратката, но инструктивна история на Дихтония с автор Абуз Грагз, историограф официален, но „относително доста обективен“, както се изрази. Последвах съвета му.
Към 2300 година дихтонците били все още близнаци на хората. Макар че напредъкът в науката бил съпроводен с лаицизация на живота, дуизмът като официална и единствена религия на Дихтония в продължение на двайсет века оказал влияние върху движението на цивилизацията. Дуизмът проповядва, че всеки живот познава две смърти — предна и задна, тоест преди раждането и след агонията. Дихтонските богослови се хващаха за наблюдателните клапи от удивление, когато по-късно им казах, че ние на Земята не мислим така и че има Църкви, които се интересуват само от едно посмъртно битие, тоест предното. Не можеха да разберат защо на хората им е неприятно да мислят за това, че един ден няма да ги има, а пък не им е неприятно да мислят за това, че по-рано никога не ги е имало.
Дуизмът променял догматичното си ядро през вековете, но винаги проявявал голям интерес към есхатологичната проблематика, което според професор Грагз довело именно до ранни опити за разработване на обезсмъртяваща технология. Както е известно, ние умираме от остаряване, а стареем, сиреч изпадаме в телесен дисбаланс, като губим необходимата ни информация: с времето клетките забравят какво да правят, за да не се разпадат. Природата снабдява трайно с такова познание само генеративните клетки, защото за другите не й пука. Така че стареенето е разпиляване на жизненоважна информация.
Брагер Фиц, изобретателят на първия обезсмъртител, построил агрегат, който с грижа за организма на човека (ще използвам този термин за дихтонците, защото ми е по-удобно) събирал всяка трохичка информация, попилявана от клетките, и им я въвеждал обратно. Първият дихтонец, Дгунгер Брабз, върху когото било изпробвано устройството, станал безсмъртен само за една година. По-дълго не издържал, защото над него бдял комплект от шейсет машини и безброй невидими златни скобки, вмъкнати във всички ъгълчета на организма му. Не могъл да мръдне от мястото си и преживял тъжно тази година всред цяла фабрика (така наречената перпетуалня). Добдер Гварг, вторият обезсмъртен, вече можел да ходи, но в компанията на колона тежки трактори, натоварени догоре с обезсмъртяващата апаратура. И той се самоубил от отчаяние.