Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
На пейката пред вратата седяха двама японски войници и се смееха гръмогласно за нещо. Жеравите в клетката се разкрякаха, усетили приближаването ни, и войниците бързо се опитаха да си придадат по-сериозен вид. Полковникът ги смъмри гневно за разпуснатото държание и дори перна единия войник по бузата. Каза им, че излагат Япония и ще си получат заслуженото наказание. Тонът му беше леден, а изражението — каменно. Разбрах, че е способен да побеснее при най-малкия повод.
Влязохме в дълъг коридор, по който се щураха чиновници, понесли някакви папки. Домът на императора по-скоро напомняше държавно учреждение и име като „Тихата градина“ не му подхождаше особено.
По-късно разбрах, че Пу И сам е избрал това име — не защото смятал, че ще живее в тихо, уединено място, а защото тук възнамерявал да изчака, без да вдига много шум, триумфалното си завръщане на трона. Междувременно щял да подготви почвата за това, подпомогнат от Япония. Той беше свикнал някой да мисли вместо него и според мен нямаше контрол дори над собствения си живот, но се чувстваше призван да управлява цяла империя. Мисля, че съпругата му беше дълбоко разочарована от малодушието му и не беше очаквала животът й на императрица да й предложи точно това. Нищо чудно, че предпочиташе да прекарва дните си, замаяна от опиума, потънала в блаженството на един нереален, но жив и пъстър свят, така различен от мрачната сива действителност.
На първия етаж бяха административните помещения, а Пу И и съпругата му обитаваха горните два етажа. Те разполагаха с хубави мебели и меки килими в предпочитания от Уан Дзюн западен стил, имаха също и грамофон и цяла колекция от плочи с изпълнения на американски оркестри. Императорската двойка живееше сред удобства, но и сред голям хаос — Уан Дзюн имаше една-единствена придворна дама, която й помагаше за тоалета и я съпровождаше по магазините. Веднага си личеше, че няма кой да сложи в ред целия този безпорядък. Освен това Пу И се страхуваше да отваря прозорците и въздухът беше тежък, пропит от неприятната миризма на кучета.
Запасите от алкохол веднага правеха впечатление — имаше най-различни скъпи вина и огромно количество шампанско, джин, уиски, саке, от което императора го болеше глава, както и вино от пет вида зърно, което според Уан Дзюн беше еликсирът на младостта.
Дойхара ми беше казал, че императорската двойка преживява, като разпродава скъпоценностите и бижутата си. Но тъй като този източник на доходи вече се стопяваше, екипът от съветници на Пу И го беше изоставил. Според полковника това беше добре дошло за Япония, тъй като ставаше по-лесно Пу И да бъде манипулиран и насочван в една или друга посока.
По време на пребиваването си в Тяндзин императорът беше успял да натрупа куп дългове и търговците вече не бяха склонни да го обслужват, тъй като се съмняваха, че изобщо някога ще получат парите си. Само на „Лейдлоу и компания“ той дължеше огромни суми за лъскавия си гардероб в западен стил, а повечето ресторанти и бижутери в града нямаше да видят и пени от парите, които чакаха.
През първите години в Тяндзин сандъците със скъпоценности били пълни догоре и императорът си позволявал да дава на старите корумпирани китайски военачалници суми, възлизащи на цяло състояние, само срещу обещанията им, че ще му помогнат да си възвърне трона. Той вярвал, че те действително са склонни да го подкрепят, но станало така, че те един след друг го изоставили.
Изненадах се и едновременно с това изпитах облекчение, когато Пу И каза, че няма нужда да му бъда специално представяна, тъй като много добре си спомнял момичето, което искало да бъде момче. Той добави, че се радва да ме види, защото съпругата му наистина имала нужда от компания. Той бил прекалено зает с подготовката за завръщането си на трона и по цял ден бил погълнат от работа, а Уан Дзюн страдала от самотата. Самият той бил пожертвал всички удоволствия, включително голфа, както и ходенето по ресторанти, за да се посвети на делата си, защото народът имал нужда от своя император и не бивало да чака повече.
На мен лично Пу И ми приличаше повече на прилежен ученик, отколкото на император. Той беше слабичък, с къса, пригладена назад коса и нервен тик на лявото око. Излъчваше аристократична префиненост и в същото време известна несигурност. Беше облечен с кариран костюм като принца на Уелс и миришеше на сапун и одеколон като англичанин. Имаше добре поддържан маникюр и твърде едри за физиономията си зъби. Носеше очила с тънки рамки, които правеха изражението му още по-хладно и непривлекателно. От пръв поглед ми се стори студен човек, а впоследствие това впечатление се затвърди. Освен това разбрах, че е пълен със страхове и суеверия и изпитва скрито презрение към почти всички заобикалящи го. Напушваше ме смях, като го гледах как не пропуска да се изплюе при всяко лошо „знамение“, как не смее да хапне зелена храна преди бяла и как се колебае с кой крак да пристъпи в стаята. Беше податлив на чуждо влияние до безпомощност и неспособен да вземе дори и едно самостоятелно решение. Без преувеличение мога да кажа, че имаше нужда някой да му казва кога да яде, да ходи по нужда или да спи. Направо не беше за вярване, че в жилите на това безгръбначно същество течеше кръвта на храбрите манджурски воини.