Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Както виждам, бакалията продължава да е с най-голяма печалба - рече военният, докато преглеждаше през монокъла цифрите. - Железарията е изравнила приходите и разходите, а шивачницата всъщност ни изяжда печалбите.
- Така е - потвърди Чарли. - Предишният собственик се оказа голям тарикат.
- Тарикат ли? - повтори озадачен Хамилтън.
- Лъжец - обясни Беки, без да вдига очи от тетрадката.
- Точно така, лъжец - рече мъжът и. - През носа ми излезе да купя помещението, изръсих се доста и за разрешителното, а какво получих в замяна - слаб персонал с лоша подготовка. Но нещата тръгнаха на подобряване, откакто назначихме майор Арнолд.
Подполковникът се подсмихна, щом разбра, че бившият му щабен офицер се справя толкова добре. Малко след войната Том Арнолд се върнал на Савил Роу колкото да научи, че мястото му на заместник-директор в едно от ателиетата е заето от човек, демобилизирал се няколко месеца преди него, затова трябвало да се задоволи с длъжността началник цех. Но той не се задоволил. Когато подполковникът му каза, че в „Тръмпър“ вероятно ще се освободи място, Арнолд веднага се възползва.
- Длъжна съм да отбележа - намеси се и Беки, - че хората проявяват съвсем различен морал, когато става въпрос да платят на шивача си. Погледнете само списъка на длъжниците.
- Съгласен съм - каза Чарли. - Опасявам се и че няма да има кой знае какво подобрение, докато майор Арнолд не намери с кого да замени най-малко трима от сегашните шивачи. През следващата половин година не очаквам да излязат на печалба, но поне се надявам в края на третото тримесечие да изравнят разходите и приходите.
- Добре - отбеляза подполковникът. - А железарията? Гледам, миналата година магазинът на номер сто двайсет и девет е обявил прилична печалба, защо приходите са намалели толкова рязко? В сравнение с 1920 година са отчели шейсет лири стерлинги по-малко и за пръв път са обявили загуба.
- Обяснението е твърде просто - вметна Беки. - Парите са били откраднати.
- Откраднати ли?
- Ами да - потвърди Чарли. - Още през ноември миналата година Беки забеляза, че седмичните отчети са все по-ниски - в началото спадът бе малък, сетне все по-голям и ние установихме известна закономерност.
- Открихте ли кой бърка в касата?
- Да, не беше трудно. Един от продавачите в железарията излезе в отпуск и пратихме Боб Мейкинс да помага. Той веднага надуши какво става. Оказа се, че управителят - Peг Ларкинс, е заклет комарджия - продължи Чарли - и с нашите пари си покрива дълговете. Колкото по-големи ставали те, толкова по-нагло бъркал в касата.
- Уволнихте го, нали? - поинтересува се Хамилтън.
- Още същия ден - потвърди младежът. - Онзи се разфуча, почна да отрича. Но оттогава не сме му виждали очите, а от три седмици пак излязохме на малка печалба. Ала още търся нов управител, който да поеме час по-скоро магазина. Набелязал съм един младеж, който работи в „Къдсън“ оттатък Чаринг Крос Роуд.
- Чудесно - похвали го подполковникът. - Е, разгледахме трудностите от миналата година, сега остава, Чарли, да ни стреснеш с плановете си за бъдещето.
Младежът отвори новото кожено куфарче - последен писък на модата, което Беки му бе подарила на двайсети януари, и извади най-новия доклад, изготвен от Джон Д. Уд. Прокашля се театрално, при което Беки си запуши устата с длан, за да не прихне.
- Господин Краудър - подхвана Чарли - е съставил цялостен опис на всички имоти, намиращи се на Челси Терас.
- За което по една случайност ни е взел цели десет гвинеи - вметна Беки и погледна в счетоводната книга.
- Нямам нищо против да му плащаме, стига вложението да се окаже добро - подчерта подполковникът.
- Парите вече се оправдаха - потвърди Чарли. Подаде им преписи от доклада на Краудър. - Както вече знаете и двамата, на Челси Терас има общо трийсет и шест магазина, от които притежаваме седем. Според Краудър през следващата година за продан вероятно ще бъдат обявени още пет. Но както изтъква и той, всички собственици на магазини по Челси Терас вече си дават сметка за ролята ми на купувач и надуват цените.
- Според мен рано или късно трябваше да се случи.
- Съгласен съм, подполковник - рече младежът, - но го очаквах по-късно. Сид Рексол, председателят на комитета на собственици на магазини, вече ни гледа подозрително.
- Защо точно той? - попита сър Данвърс.
- Собственик е на кръчма „Мускетарят“ в другия край на Челси Терас. Вече разправя на клиентите, че дългосрочната ми цел е да изкупя всички магазини по улицата и да разоря дребните собственици.
- Не е далеч от истината - отбеляза Беки.