Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Трийсет и осем жилища - рече подполковникът. - Как смята Краудър, колко ще им искат?
- Някъде около две хиляди лири стерлинги. Сега-засега печалбата от тях е едва двеста и десет лири стерлинги годишно, което надали покрива и ремонтите, и разходите по поддръжката. Ако обявят имота за продан и успеем да го купим, Краудър препоръчва да не го даваме под наем за повече от десет години, при това в празните жилища да пускаме само служители от посолствата и чужденци, които, ако ги помолиш, се изнасят веднага и не създават неприятности.
- И какво излиза, печалбата от магазините ще отиде за жилищата - вметна Беки.
- Опасявам се, че да - потвърди мъжът и. - Но с повечко късмет ще ми отнеме две, най-много три години да ги изкарам на печалба. Не забравяйте и че ако се стигне до продажба, представителите на благотворителната организация ще оформят книжата най-малко три години.
- Все пак при сегашната ни задлъжнялост вероятно ще се наложи да обядваме отново с Хадлоу - намеси се подполковникът. - Но ако искаме да се сдобием с жилищата, надали имам друг избор. Може би дори ще бъде по-добре да поговоря в клуба с Чъби Дъкуърт. - Хамилтън замълча. - За да сме справедливи към Хадлоу, трябва да отбележа, че и той предложи две-три хубави идеи, които си заслужава да обсъдим, затова съм ги вписал като следваща точка в дневния ни ред.
Беки спря да пише и вдигна очи.
- Като начало ще кажа, че Хадлоу е повече от доволен от отчетите ни за първите две години, въпреки това предлага с оглед на дълговете и данъците, които ни се събира да плащаме, да се откажем от дружеството с ограничена отговорност и да регистрираме акционерно дружество.
- Ама защо? - учуди се Чарли. - Какво ще спечелим?
- В Камарата на общините току-що приеха нов финансов закон - поясни Беки. - Промяната в данъчните закони ни е само добре дошла, защото сега се отчитаме за седем различни магазина, за всеки от които плащаме съответните данъци. Ако ги обединим в акционерно дружество, ще приспаднем от печалбата на бакалията и месарницата загубите от шивачницата и железарията, така данъчното ни бреме ще намалее. Особено изгодно е в лоши години.
Вижда ми се разумно - отбеляза Чарли. - Дайте да го направим.
- Не е чак толкова просто - отвърна подполковникът, след което намести монокъла. - Като начало, ако регистрираме акционерно дружество, господин Хадлоу ни съветва да назначим в управителния съвет още няколко души и те да отговарят за области, в които ние почти нямаме професионален опит.
- Защо да го правим? - тросна се Чарли. - Само това оставаше, да допуснем външни хора, които да ни се месят.
- Разрастваме се прекалено бързо, Чарли. Вероятно ще имаме нужда от още хора, които да ни съветват и да притежават опит и познания, с каквито ние не можем да се похвалим. Добър пример за това е покупката на жилищните сгради.
- Но нали работим с господин Краудър?
- Той вероятно ще се почувства по-съпричастен, ако е в управителния съвет - натърти Хамилтън, при което младежът се свъси. - Разбирам какво ти е - продължи подполковникът. - Ти тук си господарят и смяташ, че не ти трябват чужди хора, които да ти казват какво да става в „Тръмпър“. Но дори и да учредим акционерно дружество, ти пак ще имаш решаващата дума, понеже всички акции ще бъдат на твое име и на името на Беки и активите ще ти принадлежат. Затова пък ще имаш допълнителното предимство да се ползваш от съветите на членовете на управителния съвет.
- Заради които само ще се охарчваме и няма да мога да наложа своите решения - те винаги могат да гласуват срещу мен - допълни Чарли. - Не ми трябват натрапници, които да ме учат на ум и разум.
- Няма да се получи така, ще видиш - взе да го убеждава Беки.
- Лично аз не съм убеден, че изобщо ще се получи.
- Чарли, я се чуй какви ги дрънкаш! Говориш като някой лудит.
- Дали да не гласуваме? - предложи подполковникът, за да поуталожи страстите. - Така ще видим кой какво мисли.
- Да гласуваме ли? За какво ни е да гласуваме? Магазините са мои.
Беки вдигна очи.
- На двамата са, Чарли, а и подполковникът си е заслужил правото да има мнение.
- Извинявай, подполковник, не исках да...
- Знам, знам, Чарли, но Беки е права. Ако искаш да осъществиш дългосрочните си цели, безспорно ще опреш и до помощта на други хора. Просто е невъзможно да осъществиш със собствени сили такава мечта.
- А с натрапници ще я осъществя ли?
- Гледай на тях като на помощници - натърти Хамилтън.
- И така, за какво гласуваме? - попита нацупен младежът.
- Някой трябва да предложи да превърнем дружеството с ограничена отговорност в акционерно дружество - започна Беки. - Ако приемем предложението, можем да поканим подполковника за председател на управителния съвет, а той на свой ред ще назначи теб за изпълнителен директор, а мен - за отговорен секретар. Смятам, че господин Краудър също трябва да бъде поканен в управителния съвет, а също някой представител на банката.