Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
След дълги душевни терзания, кратък разговор с госпожица Дафни Харкорт-Браун и насърчение от страна на Елизабет, която се дразнеше, задето по цял ден и се пречкам из къщата, пратих на госпожица Салмън бележка, с която съобщих, че съм на тяхно разположение.
На другата заран разбрах с какво точно съм се заел: гореспоменатата дама се появи отново на Трегънтър Роуд, за да ми обясни каква ще бъде първата ми задача. Да ви призная, бе по-обстоятелствена и изчерпателна от който и да е щабен офицер, бил някога под мое командване.
Беки - тя подчерта, че вече сме били „съдружници“, затова да не съм се обръщал към нея с това „госпожице Салмън“ - обясни да съм гледал на първото ни посещение в „Чайлд“ на Флийт Стрийт като на „суха тренировка“, защото голямата риба, в която сме се целели, щяла да се появи чак след седмица. Тогава вече сме щели „да стреляме на месо“. Употребяваше изрази, които не бях и чувал.
Честно казано, сутринта на срещата в първата банка се явих плувнал в пот и ако трябва да съм докрай откровен, насмалко да си плюя на петите и да избягам от предната линия още преди началото на настъплението. Ако не бяха тези преизпълнени с надежда млади лица, които ме чакаха пред банката, със сигурност щях да се оттегля от цялата кампания.
Е, въпреки опасенията ми си тръгнахме от банката само след половин час: първият ни набег излезе повече от успешен, според мен се показах на висота и не подведох младежите. Не че имам високо мнение за Хадлоу, който, мен ако питате, си е мижитурка, но в Кралския източнокентски полк „Бъфс“ са събрани от кол и въже. Още повече че Хадлоу никога не бе влизал в бой, а това вече говори достатъчно за даден човек.
От този миг нататък следях изкъсо дейността на Тръмпър и държах всяка седмица да се събираме в магазина, за да бъда в течение. Дори от време на време давах по някой и друг съвет и насърчение. Никак не е приятно да получаваш пари, които не си изработил.
В началото всичко вървеше по вода, всъщност тримесечните отчети бяха доста внушителни. После, в края на май 1920 година, Тръмпър помоли да се видим само двамата. Знаех, че е хвърлил око на още един магазин на Челси Терас, вероятно искаше да обсъдим откъде да намерим пари.
Съгласих се да се срещнем в неговото жилище, понеже младежът явно се притесняваше, ако го поканех в клуба или у дома на Трегънтър Роуд. Вечерта, когато отидох при него, го заварих много ядосан и реших, че вероятно в някой от четирите магазина са възникнали проблеми, младежът обаче ме увери, че случаят бил друг.
- Казвай тогава какво има, Тръмпър - подканих аз.
- Да ви призная, сър, не е толкова лесно - сподели младежът и аз продължих да мълча с надеждата, че това ще му помогне да се поотпусне и да си излее болката. - Става въпрос за Беки, сър - изпелтечи накрая той.
- Страхотно момиче - уверих го аз.
- Да, така си е, сър. Но се опасявам, че е бременна.
Да ви призная, преди няколко дни бях научил новината от самата Беки, но тъй като и бях обещал да не казвам на никого, дори на Чарли, се престорих на изненадан. Давах си сметка, че сега времената са други, но знаех и че Беки е получила твърде строго възпитание, пък и никога не бе оставяла у мен впечатление, че е като онези момичета, сещате се кои.
- Вие със сигурност бихте искали да узнаете кой е бащата - допълни Чарли.
- Мислех, че... - подхванах аз, ала младежът веднага поклати глава.
- Не, не съм аз - рече той. - Де да бях аз! Тогава поне щях да се оженя за нея и нямаше да ви занимавам с това.
- И кой е виновникът? - поинтересувах се аз.
Чарли се подвоуми-подвоуми, пък каза:
- Гай Трентам, сър.
- Капитан Трентам ли? Но доколкото си спомням, той е в Индия.
- Точно така, в Индия е, сър. Само да знаете колко съм молил и убеждавал Беки да му пише и да му съобщи за станалото. Тя само повтаряше, че това щяло да му съсипе кариерата.
- Но ако не му каже, ще си съсипе живота! - троснах се аз ядосан. - Представи си само да живее с дамгата, че е родила, без да е омъжена, да не говорим пък, че ще и се наложи да гледа незаконородено дете. При всички положения Трентам рано или късно ще научи, нали така?
- Може да стане и така, че да не научи истината от Беки, а аз определено не разполагам с такова влияние, че да го принудя да направи каквото е редно.
- Има ли още нещо, Тръмпър, което криете за Трентам и което би трябвало да знам?
- Не, сър - отвърна той прекалено припряно, за да ме убеди.
- В такъв случай остави Трентам на мен - рекох му аз. - А ти се занимавай с магазините. Но се постарай да ме уведомиш веднага щом нещата се изяснят, не искам да оставям впечатлението на човек, който няма и представа какво става.