Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Както виждам, помислила си за всичко - отбеляза Чарли.
- В случай че си забравил, драги ми господин Тръмпър, такава ни беше първоначалната уговорка - натърти Беки.
- Все пак не сме „Маркс и Спенсър“31.
- Още не сме, но някой ден ще мерим ръст и с тях - усмихна се подполковникът. - Нали самият ти, Чарли, ни научи да мислим по този начин!
- Знаех си аз, че пак ще изкарате мен виновен.
- И така, предлагам да учредим акционерно дружество - прекъсна го Беки. - Кой е „за“?
Тя и подполковникът вдигната ръка, Чарли се подвоуми-подвоуми и от немай-къде също гласува „за“, след което подвикна:
- И сега какво?
- Другото ми предложение - подхвана Беки - е пръв председател на нашия управителен съвет да бъде подполковник сър Данвърс Хамилтън.
Този път Чарли веднага вдигна ръка.
- Благодаря - рече военният. - Първото, което ще направя като председател, е да назнача господин Тръмпър за изпълнителен директор, а госпожа Тръмпър - за отговорен секретар на акционерното дружество. С ваше разрешение ще разговарям с господин Краудър и може би с господин Хадлоу, за да привлечем и тях в управителния съвет.
- Съгласни сме - отсече Беки, която продължаваше да води трескаво протокол на заседанието и се опитваше да не пропуска нищо.
- Други въпроси? - попита подполковникът.
- Предлагам, господин председателю, да определим датата на първото заседание на управителния съвет - откликна Беки.
- На мен ми е удобно, когато кажете - рече Чарли. - Едно е сигурно, така и няма да успеем да се съберем всички, освен ако не насрочим, разбира се, заседанието за четири и половина сутринта. Така поне ще разберем кой наистина работи.
Подполковникът прихна.
- Ето още един начин да си приемаш решенията, без ние дори да сме разбрали за тях. Но нека те предупредя, Чарли, един човек още не е кворум.
- Кворум ли?
- Да. Най-малкият брой хора, необходими, за да се приеме дадено решение - обясни Беки.
- Доскоро кворум си бях аз - отбеляза натъжен младежът.
- Така вероятно е било и с господин Маркс, преди да се запознае със Спенсър - подсмихна се Хамилтън. - Дайте да насрочим първото заседание точно след месец.
Беки и Чарли кимнаха.
- А сега, ако няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито.
- Има, има - обади се младата жена. - Но това едва ли е за протокола.
- Имаш думата - подкани озадачен председателят.
Беки се пресегна през масата и хвана Чарли за ръката.
- Това е за графа „Непредвидени разходи“ - подхвана тя. - Чакам дете.
Чарли направо онемя - за пръв път тази вечер. Накрая подполковникът попита дали им се намира бутилка шампанско.
- Опасявам се, че не - отвърна Беки. - Чарли не разрешава да пазарувам в магазина за алкохолни напитки, докато не го купим.
- Правилно! - одобри Хамилтън. - В такъв случай хайде у нас - рече той, след което стана и си взе чадъра. - Тъкмо и Елизабет да се включи в празненството. Обявявам заседанието за закрито.
След малко тримата вече бяха на улицата. Точно тогава пред тях изникна пощальонът, който понечи да влезе в магазина, после обаче видя Беки и и подаде писмо.
- С толкова много марки може да е само от Дафни - рече младата жена, после отвори плика и се зачете в писмото.
- Казвай какво ти пише - подкани мъжът и, докато вървяха към Трегънтър Роуд.
- Обиколила е надлъж и шир Америка и Китай, доколкото подразбирам, предстои да посети Индия - оповести Беки. - Била напълняла с пет килограма и се била запознала с някой си Калвин Кулидж, нямам представа кой е.
- Вицепрезидентът на Съединените щати - поясни Чарли.
- Виж ти, не знаех! Надяват се да се приберат някъде през август, така че не след дълго ще научим всичко от първа ръка. - Младата жена се огледа и забеляза, че до нея е само подполковникът. - Къде е Чарли?
Двамата се обърнаха и видяха, че той се е вторачил в малка къща, на чиято стена имаше табела „Продава се.“ Приближиха се.
- Какво ще кажеш? - попита младежът, без да откъсва очи от къщата.
- В какъв смисъл „какво ще кажа“?
- Подозирам, драга, че Чарли те пита какво мислиш за къщата.
Беки огледа триетажната постройка с фасада, обрасла с бръшлян.
- Прекрасна е, наистина.
- Не само е прекрасна - подметна Чарли и пъхна палци в джобовете на жилетката си. - Наша е. Точно като за човек с жена и три деца, който е изпълнителен директор на разрастващо се търговско дружество в Челси.