Търговецът

Тези седмици се изнизваха и аз се притеснявах, че на фронта на Трентам не се случва нищо ново, макар и да получих от Форбс отговор, в който той ме уверяваше, че е разпоредил разследване. Подпитвах и Дафни, и Чарли какво ново-старо, но и те като мен тънеха в неведение.

Даниъл Джордж се роди в средата на октомври същата година и аз бях трогнат, когато Беки ме покани да му стана кръстник заедно с Боб Мейкинс и Дафни. Зарадвах се още повече, когато тя ми съобщи, че следващата седмица те с Чарли ще се женят. Това, разбира се, нямаше да запуши устата на хората, но поне на хартия детето щеше да бъде законно.

На скромното подписване в гражданското отделение в Челси присъствахме ние с Елизабет, Дафни, Пърси, госпожа Салмън, госпожица Роуч и Боб Мейкинс. После в жилището на Чарли над магазина падна голяма веселба.

Тъкмо вече си мислех, че всичко се е наредило от хубаво по-хубаво, когато няколко месеца по-късно Дафни ми звънна по телефона и ме помоли да се видим - било спешно. Заведох я да обядваме в клуба, където тя ми показа писмо - беше го получила същата сутрин от капитан Трентам. Докато го четях, ми стана пределно ясно, че госпожа Трентам очевидно е научила за писмото, с което предупреждавах Форбс за последиците от едно съдебно дело за неспазено обещание, и незабавно е взела нещата в свои ръце. Явно беше крайно време синът и да разбере, че няма да му се размине току-така.

Оставих гостенката да си пие кафето, а аз отидох в читалнята към клуба и с помощта на силно бренди се заех да съчинявам не по-малко силно писмо. Реших, че при тези обстоятелства окончателният вариант обхваща възможно най-дипломатично и реалистично всички въпроси. Дафни ми благодари и обеща да препише дума по дума писмото и да го прати на Трентам.

Не съм разговарял отново с нея до деня на сватбата и месец по-късно, когато не му беше времето да отварям въпрос за капитан Трентам.

След венчавката в църквата отидох на сватбената гощавка на Винсънт Скуеър. Опитах се да открия в множеството госпожа Трентам, която, предполагах, също бе сред поканените. Не изгарях от желание да разговарям отново с въпросната дама.

Виж, зарадвах се на Чарли и Беки - зърнах ги в голямата шатра, опъната специално за случая. Никога не бях виждал момичето толкова лъчезарно, а Чарли бе като изваден от кутийка с фрака, сивата вратовръзка и цилиндъра. Оказа се, че красивият часовник, който се подаваше от джобчето на жилетката, му е сватбен подарък от Беки - тя ми обясни, че бил наследство от баща и, - макар че, както ми каза Чарли, той трябвало още на другата заран да върне дрехите на „Мос Брос“29.