Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Но аз още не съм родила второто дете, камо ли трето.
- Човек трябва да гледа напред в бъдещето - натърти мъжът и. - Ти си ме учила така.
- Но дали ни е по джоба?
- То се знае, че не ни е - отвърна Чарли. - Но съм сигурен, че цените на недвижимите имоти в квартала не след дълго ще скочат, щом хората научат, че ще разполагат с универсален магазин само на две крачки от домовете си. Пък и вече е късно да умуваме, сутринта внесох капарото.
Той бръкна в джоба на сакото си и извади ключ.
- Но защо не се посъветва с мен? - попита Беки.
- Защото знаех какво ще ми кажеш - че сега не можем да си го позволим, както казваше и за втория, и за третия, и за четвъртия, и за петия, и за всички останали магазини.
Той тръгна към входната врата, следван по петите от жена си.
- Ама...
- Ще ви оставя да се разберете - прекъсна я подполковникът. - Веднага след като огледате новия си дом, заповядайте у нас на шампанско.
Както размахваше в сутрешното слънце чадъра, той продължи нататък към Трегънтър Роуд, доволен и от себе си, и от света. Прибра се точно навреме за първото уиски за деня.
Разказа всички новини на Елизабет, която имаше много повече въпроси за бебето и за къщата, отколкото за състоянието на търговското дружество и за новото назначение на мъжа си. След като се представи възможно най-добре пред жена си, подполковникът нареди на прислужника да сложи да се изстудява бутилка шампанско. После, докато чакаше Тръмпърови, отиде в кабинета си, за да прегледа пощата.
Върху писалището имаше три неотворени плика: сметка, изпратена от шивача, което напомни на подполковника какво е казала Беки по въпроса, покана за „Щита на Ашбъртън“32, където той много обичаше да ходи, и писмо от Дафни, в което Хамилтън очакваше тя да му разказва същото, както и на Беки.
Клеймото беше от Делхи. Подполковникът отвори нетърпеливо плика. Дафни надлежно повтаряше колко се забавлява по време на пътуването, но не споменаваше нищо за проблема си с килограмите. После обаче пишеше, че имала неприятни новини, свързани с Гай Трентам. Докато били в Пуна, една вечер Пърси го срещнал случайно в офицерския клуб, Гай бил облечен в цивилни дрехи. Толкова бил отслабнал, че мъжът на Дафни едва го познал. Споделил, че е бил принуден да напусне полка, и за това бил виновен един-единствен човек: ефрейтор, излъгал за миналото на Трентам и често общуващ с известни престъпници. Гай дори заявил, че бил хванал ефрейтора да краде от него. Веднъж да се върнел в Англия, Трентам смятал да...
На вратата се позвъни.
- Ще отвориш ли, Данвърс? - провикна се Елизабет, след като се показа иззад парапета на стълбището. - Редя цветята.
Подполковникът още не можеше да си намери място от яд, когато отвори и видя, че Чарли и Беки чакат нетърпеливо на най-горното стъпало. Явно ги погледна изненадан, понеже младата жена се видя принудена да възкликне:
- Шампанско, председателю! Или вече забрави, че чакам дете?
- А, да, извинявай. Мислех за друго. - Подполковникът пъхна писмото на Дафни в джоба на сакото си. - Шампанското сигурно вече се е изстудило - допълни той и заведе гостите в дневната. - Пристигнаха двама Тръмпърови и една трета - извика Хамилтън на жена си, която още беше на горния етаж.
18.
Подполковникът се забавляваше искрено, докато гледаше как Чарли снове от магазин на магазин и се опитва да държи под око целия персонал, като същевременно се мъчи да насочи силите си към магазините, които не носеха добра възвращаемост на вложените в тях средства. Но пред каквито и проблеми и трудности да се изправяше, Чарли не бе в състояние да устои на изкушението поне за малко да застане зад щанда в магазина за плодове и зеленчуци, който си оставаше негова гордост и радост. Всеки ден Боб Мейкинс отпускаше на своя шеф по един час, през който той да си представя, че отново стои на ъгъла на Уайтчапъл Роуд и свалил сакото и запретнал ръкави, продава стоката върху сергията на дядо си.
- Четвъртинка домати, малко зелен фасул и обичайната половинка моркови, госпожо Саймъндс. Не съм пропуснал нищо, нали? - попита и този път Чарли.
- Не, не. Много ви благодаря, господин Тръмпър. Как е жена ви?
- Никога не се е чувствала по-добре.
- Кога чакате детето?
- Ако се вярва на лекаря, след около три месеца.
- Напоследък не ви заварвам често зад щанда в магазина.
- Обслужвам само важните клиенти, слънчице - отвърна Чарли. - В края на краищата вие сте сред първите ми постоянни клиенти.
- Така си е. Сключихте ли сделката за жилищните сгради, господин Тръмпър?