Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Понечих да си тръгна.
- Не след дълго всички ще знаят - простена Чарли.
Казах „Остави Трентам на мен“, а нямах и понятие какво да предприема. Когато обаче вечерта се прибрах у дома, обсъдих всичко с Елизабет. Тя ме посъветва да поговоря с Дафни, която според нея знаела много повече от Чарли. Подозирах, че е права.
След два-три дни ние с жена ми поканихме Дафни на чай у нас на Трегънтър Роуд. Тя потвърди всичко, казано от Чарли, и добави още някои съществени подробности.
Според Дафни Трентам бил първият мъж, в когото Беки се влюбила истински. Младата жена бе готова да е закълне, че преди да се запознае с капитана, приятелката и не е спала с друг мъж, а и с Трентам била преспала само веднъж. Тя ни увери, че капитан Трентам не можел да се похвали със същата безупречна репутация.
Другото, което Дафни ни каза, не спомогна особено за намирането на просто решение, понеже се разбра, че не можем да разчитаме майката на Трентам да го накара да направи каквото е редно.
- Ами баща му? - попитах аз. - Как мислиш, има ли смисъл да говоря с него? Служили сме в един полк, но не и в един батальон.
- Той е единственият човек в това семейство, когото някога съм уважавала - призна Дафни. - Депутат е от Западен Баркшир, членува в Либералната партия.
- Значи ще опитам чрез него - отвърнах аз. - Не споделям политическите му убеждения, но това надали ще му попречи да различи бялото от черното.
Майорът отговори веднага на поредното писмо, което написах на хартия с герба на клуба, и ме покани следващия понеделник у тях на Честър Скуеър - да се почерпим.
Явих се точно в шест часа. Заведоха ме в дневната, където ме посрещна твърде очарователна дама, представила се като госпожа Трентам. След описанието, което ми бе направила Дафни, очаквах да видя някаква вещица, а се оказа, че жената е доста привлекателна. Домакинята се извини много любезно: съпругът и имал заседание на парламентарната група в Камарата на общините, от което не можел по никакъв начин да се измъкне. Веднага реших - както се оказа впоследствие, погрешно, - че въпросът не търпи никакво отлагане и че трябва да предам, каквото имам да предавам на майора, чрез жена му.
- Не бих искал да ви притеснявам - започнах аз.
- Можете да говорите напълно откровено, подполковник. Бъдете сигурен, че съпругът ми ми се доверява напълно. Нямаме тайни един от друг.
- Да ви призная, госпожо Трентам, въпросът, по който съм дошъл, засяга сина ви.
- Така ли? - бе единственото, което отвърна тя.
- И неговата годеница госпожица Салмън.
- Тя не му е и никога не му е била годеница - тросна се домакинята - изведнъж се бе ядосала.
- Но доколкото разбрах...
- Разбрали сте, че синът ми е обещал нещо на госпожица Салмън ли? Мога да ви уверя, подполковник, че това е нагла лъжа.
Стъписан, не можах да се сетя по какъв дипломатичен начин да съобщя на домакинята истинската причина, поради която съм настоял да се срещна със съпруга и. Ето защо казах само:
- Каквито и обещания да са давани или да не са давани, драга ми госпожо, съм на мнение, че вие със съпруга ви трябва да знаете, че госпожица Салмън чака дете.
- И какво общо имам аз? - сопна се госпожа Трентам и впери в мен поглед, в който нямаше и следа от страх.
- Как да няма общо! Синът ви е баща на детето!
- Това го твърди госпожица Салмън, подполковник.
- Трябва ли да говорите така, недостойно е - рекох и аз. - Познавам госпожица Салмън, тя е едно много почтено момиче. Пък и щом синът ви не е баща на детето, кой тогава е?
- Един дявол знае - отвърна госпожа Трентам. - Ако се съди от името, с което се ползва въпросната госпожица, би могъл да бъде всеки. В края на краищата баща и е преселник.
- Дядото на краля, уважаема госпожо, също е преселник - напомних и аз. - Въпреки това той щеше да знае как да постъпи, ако се бе озовал в същото неприятно положение.
- Ей Богу, подполковник, не разбирам накъде биете.
- Казвам ви, драга ми госпожо, че синът ви е длъжен или да се ожени за госпожица Салмън, или да напусне доброволно полка и да се погрижи за бъдещето на детето.
- Както личи, подполковник, отново трябва да ви заявя пределно ясно, че синът ми няма нищо общо с тази неразбория. Уверявам ви, Гай престана да се вижда с момичето доста месеци преди да замине за Индия.
- Знам, драга ми госпожо, че това не отговаря на истината, защото...
- Виж ти, знаел! В такъв случай, подполковник, съм длъжна да ви попитам защо сте взели толкова присърце цялата тази история?
- Взел съм я, защото госпожица Салмън и господин Тръмпър са ми колеги - обясних аз.
- А, такава ли била работата! - тросна се госпожа Тръмпър. - Значи не се налага да търсите дълго, за да откриете истинския баща.