Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Дори да е така, не очаквах да създаде сдружение с една-едничка задача: да ми попречи да купя някои имоти. Надявах се някой ден да притежавам и „Мускетарят“, но стане ли дума за това, Рексол отсича: „Само през трупа ми.“
- Това е удар по нас - отбеляза Хамилтън.
- Нищо подобно - възрази младежът. - Не можем да очакваме животът да премине съвсем безоблачно. Важното е да надхитрим Рексол и ако и в неговия живот се появят облаци, да действаме бързо. Но това означава, че междувременно ще се наложи да плащам скъпо и прескъпо, ако някой от собствениците реши да продаде магазина си.
- Подозирам, че нямаме кой знае какъв избор - съгласи се Хамилтън.
- Е, може от време на време и да блъфираме - възрази Чарли.
- Да блъфираме ли? - не го разбра по-възрастният мъж.
- Наскоро при мен дойдоха двама от собствениците - били решили да продават магазините си, но ги отпратих и двамата.
- И таз добра! Защо?
- Защото искаха възмутително висока цена, да не говорим пък за Беки, която постоянно ми натяква колко сме задлъжнели.
- Преразгледаха ли предложенията си?
- И да, и не - отвърна младежът. - Единият вече се върна и поиска далеч по-разумна цена, докато вторият продължава да се инати.
- Кой?
- Кътбърт, държи магазина за спиртни напитки на номер сто и едно. Но засега не се налага да бързаме, защото според Краудър господин Кътбърт ходил наскоро да оглежда няколко имота в Пимлико30. Нашият човек обеща да ни държи в течение. Щом Кътбърт реши да купи някой от имотите, ние ще му направим по-разумно предложение.
- Браво на Краудър, добре се справя. Между другото, откъде се сдобиваш с останалата информация - полюбопитства Хамилтън.
- От вестникаря господин Бейлс и от самия Сид Рексол.
- Но нали каза, че Рексол не бил особено отзивчив?
- Не е - потвърди Чарли, - ала срещу халба бира пак е готов да изкаже мнението си по всички въпроси. Боб Мейкинс е на път да се пропие, горкият, само и само да откопчи нещо. Така се сдобивам с препис от протокола на заседанията на комитета на собствениците на магазини още преди да са го получили самите те.
Подполковникът прихна.
- А как вървят нещата с галерията на номер едно? Още ли смятаме да я купим?
- Иска ли питане, подполковник! Собственикът господин Фодъргил затъва във все по-големи дългове - и тази година е на загуба. Но успява някак да се закрепи на повърхността. Но до година-две очаквам да се разори и тогава на помощ ще му се притече кой - аз! Особено ако дотогава Беки реши, че е готова да напусне „Сотби“.
- Научавам нови и нови неща - призна младата жена. - Мисля да остана там възможно най-дълго. Изкарах една година в отдел „Стари майстори“ - допълни тя. - Сега се опитвам да си издействам да ме прехвърлят в отдел „Модернисти“, или, както ги наричат напоследък, „Импресионисти“. Иска ми се да науча възможно най-много, докато се усетят какво всъщност съм намислила. Ходя на всички търгове, като се почне от разпродажбите на сребърни прибори за хранене и се стигне до търговете на стари книги, и предпочитам, ако е възможно, да не бързаме с галерията на номер едно.
- Но ако и тази година Фодъргил е на загуба, Беки, ти си ни единствената надежда. Ами ако галерията най-неочаквано бъде обявена за продан?
- Вероятно ще се справя. Вече съм набелязала един човек, от когото ще излезе много добър управител. Саймън Матюс. Работи в „Сотби“ от дванайсет години, но е разочарован, защото, стане ли дума за повишение, вечно го подминават. Има и един много буден млад стажант, там е от около три години, според мен от следващото поколение ще бъде сред най-изявените специалисти по търгове с произведения на изкуството. Само две години по-млад е от сина на председателя на управителния съвет и ми се струва, че на драго сърце ще дойде при нас, стига да му направим добро предложение.
- От друга страна, за нас сигурно е по-изгодно Беки да остане в „Сотби“ възможно най-дълго - намеси се пак Чарли. - Господин Краудър споменава още един проблем, на който ще се натъкнем в близко бъдеще.
- Какъв? - попита подполковникът.
- На страница девета от доклада си Краудър изтъква, че не след дълго за продан вероятно ще бъде обявена цяла част от Челси Терас, от номер двайсет и пети до номер деветдесет и девети - там има само жилищни сгради, в една от които Дафни и Беки живееха допреди две години. Сега са собственост на благотворителна организация, която не е доволна от възвращаемостта на вложението и заради това - поне според Краудър - обмисляла дали да не ги продаде. С оглед на дългосрочния ни план вероятно е разумно да закупим час по-скоро цялото каре, вместо да рискуваме и да чакаме с години - след време ще се наложи да се бръкнем много по-дълбоко, не е изключено дори изобщо да не ни е по джоба да купим сградите.