Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Вярно, беше ужасно, че го стреснахме, но пък насреща ни не беше Дж. Едгар Хувър — каза Франсис.
— Точно така — обясни Хенри, — не искам да създавам впечатление, че в онзи миг присъствието на Бъни ни се струваше като някаква огромна заплаха. Беше просто досадно неудобство, защото бях сигурен, че се пита какво става, но тогава той беше най-малкият ни проблем. Ако разполагах с време, щях още щом влязохме, да седна и да му обясня. Но не разполагахме с никакво време.
— Господи — потръпна Франсис, — та аз все още не мога да влизам в банята на Хенри. Кръв, размазана по порцелана. Бръсначът на Хенри, висящ на една кукичка. Целите бяхме в синини и ожулвания.
— Чарлс изглеждаше най-зле.
— Боже, целият беше покрит с тръни.
— И онова ухапване.
— Никога не си виждал такова нещо — каза Франсис. — Обиколката му беше около десет сантиметра, а зъбите бяха оставили дълбоки отпечатъци. Помниш ли какво каза Бъни?
— Да, кажи му — изсмя се Хенри.
— Та, всички сме в банята, Чарлс се извръща, за да вземе сапуна, дори не знаех, че Бъни е там. Предполагам, че е гледал от прага, но изведнъж го чух да казва със странно спокоен глас „Изглежда, че еленът е отхапал парче от рамото ти, Чарлс.“
— В един миг стоеше на прага и сипеше какви ли не коментари — продължи Хенри, — а в следващия го нямаше. Разтревожих се, че си е тръгнал толкова внезапно, но се радвах, че се е махнал. Трябваше да свършим толкова много работа, а нямахме никакво време.
— Не се ли страхувахте, че ще каже на някого?
Хенри ме погледна безучастно:
— На кого?
— На мен, на Марион. На всеки.
— Не. Тогава не разполагах с никакви основания да мисля, че ще направи нещо подобно. При предишните опити беше с нас, разбираш ли, и видът ни не му се е сторил толкова странен, колкото би се сторил на теб. Всичко се пазеше в най-строга тайна. Нали месеци наред и той правеше същото. Ако искаше да разкаже някому, трябваше да обяснява много неща и да се изкара пълен глупак. Джулиан знаеше какво се опитваме да направим, но въпреки това бях сигурен, че Бъни няма да му каже нищо, без да говори първо с нас. Оказа се, че съм прав.
Той млъкна и запали цигара:
— Почти се беше съмнало, а всичко все още тънеше в невъобразим безпорядък — кървави стъпки по верандата, хитоните лежаха там, където ги бяхме хвърлили. Близнаците облякоха някакви мои стари дрехи и излязоха, за да почистят верандата и колата. Разбирах, че хитоните трябва да бъдат изгорени, но не исках да паля голям огън в задния двор, нито пък възнамерявах да ги запаля вкъщи и да рискувам да задействам противопожарната аларма. Хазайката непрекъснато ми напомня да не паля камината, но винаги съм подозирал, че всичко с нея е наред. Рискувах и за мой късмет работеше.
— От мен нямаше никаква полза — вметна Франсис.
— Определено нямаше никаква полза — отвърна ядно Хенри.
— Нищо не можех да направя. Щях да повърна. Отидох в стаята на Хенри и легнах да спя.
— На всички ни се искаше да поспим, но някой трябваше да почисти — обясни Хенри. — Близнаците дойдоха към седем. Аз все още не бях успял да почистя банята. С всичките тези тръни гърбът на Чарлс бе заприличал на игленик. С Камила доста си поиграхме, за да го почистим с едни пинсети, а после се върнах в банята, за да я довърша. Най-лошото бе свършило, а аз бях толкова изтощен, че едва си държах очите отворени. Хавлиите не бяха толкова зле, постарахме се да не ги използваме, но по някои от тях имаше петна, така че ги сложих в пералнята и сипах малко прах. Близнаците бяха заспали на сгъваемото легло в стаята отзад, избутах Чарлс, легнах и заспах на мига.
— Четиринадесет часа — каза Франсис. — Никога през живота си не съм спал толкова дълго.
— Нито пък аз. Спах като заклан. Никакви сънища.
— Не мога да ти опиша колко объркващо беше всичко това — допълни Франсис. — Слънцето изгряваше, когато си легнах, имах чувството, че току-що съм си затворил очите, въпреки че когато ги отворих, навън бе тъмно, а телефонът звънеше. Нямах никаква представа къде съм. Звънеше ли, звънеше… най-накрая станах и успях да се добера до коридора. Някой каза да не го вдигам, но…
— Не съм срещал човек като теб, винаги напираш да вдигаш телефона, когато звъни, дори и в чужда къща — каза Хенри.
— Добре де, какво да направя? Да го оставя да си звъни? Както и да е, вдигнах слушалката. Беше Бъни, безгрижен като врабче. Четиримата наистина сме изглеждали много зле, да не би да сме се опитвали да се превърнем в нудисти или нещо такова, какво сме щели да кажем за една вечеря в „Брасери“.