Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Без съмнение постъпката на капитана се оказа наистина най-добрият начин за потулване на работата в изгода на всички заинтересовани. А ти какво ще кажеш за това, изнежено конте такова, дето служиш на тоя твой пощенски параход? Старият главен механик твърди, че това очевидно било единственото, което бихме могли да направим. Оня ден капитанът ми рече: «Има неща, за които нищо не е казано в книгите.» Мисля, че той се отърва твърде лесно от тая работа, като имам предвид колко е недодялан.“
Фалк
Спомен
Няколко души, всички повече или по-малко свързани с морето, вечеряхме в едно малко крайречно ханче на някакви си тридесет мили от Лондон и на по-малко от двадесет мили от онзи плитък и опасен гьол, който нашите крайбрежници наричат с гръмкото име „Германски океан“. Широките прозорци ни предлагаха изглед към Темза, надолу покрай Лоуър Хоуп Рийч. Но вечерята беше отвратителна и всичката наслада беше само за очите.
Разговорът ни беше пропит с онзи вкус на солена вода, който за толкова много от нас е бил самата същина на живота. Всеки, който е познал горчивината на океана, ще запази завинаги нейния вкус в устата си. Един-двама от нас, разглезени от живота на сушата, се оплакаха, че са гладни. Беше невъзможно да погълне човек нещо от това ядене. И действително някаква странна остарялост имаше във всичко. Дървената трапезария стърчеше над крайбрежната кал като наколно жилище; дъските на пода изглеждаха прогнили; грохнал стар келнер преплиташе жалостно крака насам-натам пред един допотопен и прояден от червеи нисък бюфет; очуканите чинии сякаш бяха изровени от кухненска купчина смет близо до някое населено езеро; а котлетите напомняха за още по-древни времена. Те просто те принуждаваха да си представиш онази мрачна епоха, когато първобитният човек, извличайки първите наченки на кулинарното изкуство от мъглявото си съзнание, обгорял парчетата месо на огън от съчки в компанията на други добри приятели, а после, сит и щастлив, сядал сред оглозганите кокали, за да разкаже безизкусните си приключения — разкази за глад, за лов и… кой знае, за жени може би!
Но за наш късмет виното се случи старо като келнера. И тъй, кажи-речи гладни, но, общо взето, твърде щастливи, ние се облегнахме назад и заразказвахме нашите безизкусни истории. Говорихме за морето и всичките му дела. Морето никога не се променя и делата му въпреки всичките хорски приказки са обвити в тайнственост. Но ние бяхме съгласни, че времената са се променили. И приказвахме за стари кораби, за премеждия по море, за аварии, за отнесени мачти; и за един мъж, който с помощта на импровизирано кормило бе докарал благополучно кораба си до Ливърпул чак от устието на реките Парана и Уругвай. Приказвахме за крушения, за недоимък на хранителни припаси и за героизъм — или поне за онова, което вестниците биха нарекли героизъм по море — проява на добродетели, твърде различни от героизма на първобитните времена. И от време на време, когато оставахме смълчани, се взирахме в гледката на реката.
Един кораб на Пиренейско-Източната параходна компания минаваше надолу по течението.
— На тия кораби човек може да получи чудесна вечеря — забеляза един от групата. Друг мъж със силни очи прочете името на носа му — „Аркадия“.
— Какъв красив кораб! — промълвиха някои от нас. Следваше го малък товарен параход и по флага, който смъкнаха, докато го наблюдавахме, познахме, че е норвежки. Параходчето изпускаше страшно много дим и преди още той да се бе разнесъл, пред прозорците ни се появи дървен платноход, не много дълъг, с високи бордове, теглен на буксир от влекач с гребно колело. Целият му екипаж беше излязъл отпред, зает с въжетата на фокмачтата, а на задната му палуба една жена с червено наметало, съвсем сама с рулевия, крачеше напред-назад по палубата с някакво сиво плетиво в ръце.
— Германски, бих казал — рече някой.