Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Добре, ясно! Разбирам го. Просто казвам, че не е лесно да намерим Майкъл и Лесли.
— Намери ги — помоли той. — Заради Кайра.
— Не е толкова просто.
— Не е и толкова сложно.
— Късно е — повтори тя.
— Искаш да си тръгна. — Той го изрече като твърдение. — А поканата ти от по-рано?
— Мисля, че не осъзнавах колко съм изморена.
— Защо… — Уолт се спря. Имаше някои въпроси, които отдавна искаше да й зададе: защо името й е в списъка на спешното отделение на болница „Сейнт Люк“; защо не му е отворила вратата онази нощ. Би могъл да я пита по всяко време, дори още сега. Но се въздържа, защото знаеше, че зададе ли ги веднъж, ще получи отговори, а не беше сигурен, че ги иска. Не помнеше някой път в работата си на шериф да не е искал отговори. Това чувство му бе толкова чуждо, че го смути и разтревожи. Фиона защитаваше Кайра и за да тръгне да разследва момичето, трябваше да мине през нея, а това бе последното, което желаеше.
— Помогни ми да я оневиня — помоли отново той. — Искам да я оневиня.
— Ще се опитам — каза тя. — Обещавам.
— Може да са я заплашили. Ако е имало нещо такова…
— Уолт, тя не беше тук през онази нощ.
— Да, но виждаш ли, това е част от проблема. Аутопсията не можа да установи точното време на смъртта: нощите са студени, дните — горещи. Това обърква всичко. Имаме свидетел…
Усети я как се напряга и забеляза, че се опитва да го скрие.
— Но това не ни дава ВНС. Времето на смъртта — обясни той. — Не знаем коя нощ е било. Една от двете е. Но ти, изглежда, мислиш другояче. Можеш ли да ми помогнеш в това?
— Как?
— Обясни на Майкъл и Лесли колко важно е това за Кайра. Ако създават трудности, само ще влошат положението й.
— Казах ти, че ще се опитам да ги открия. Невинаги е толкова лесно.
— Ще ти споделя нещо като приятел. Не като шериф. Може ли? Хайде за минутка да си представим, че не нося униформа.
— Добре. — Фиона притисна още по-здраво скръстените си ръце.
Уолт вдигна мрачния си поглед към тъмните дървета. Сенките, хвърляни от фаровете, играеха по очите му.
— Знам, че би направила всичко, за да я защитиш. Разбирам този подтик. Но не се меси в това. Законът е много ясен за подобни неща. Повярвай ми, не искам ти или Кайра да се забърквате. Но такива работи рано или късно се изясняват и тогава няма начин да се върнеш и да промениш казаното или стореното. Няма начин да го промениш.
— Някои случаи остават неразкрити — каза Фиона. — Потъват в архивите.
Той усети, че затаява дъх. Преди няколко секунди се бе чудил дали тя не е успяла по някакъв начин да подмени името на Кайра със своето в документите на болницата — дали не се жертваше заради младата жена. Не личеше Фиона да има рана на главата. Дали Кайра не бе заминала, за да скрие нараняванията си? Дали не чакаше контузията да заздравее, преди да се върне? Беше си мислил, че трябва да погледне медицинските протоколи. Но всичко това се бе изпарило от мислите му, защото Фиона го отвличаше от разследването. Можеше ли да позволи случаят да потъне в архива? Можеше ли да стори подобно нещо? Преди месец дори не би се замислил върху такава възможност.
— Права си, късно е. И двамата не разсъждаваме трезво. — Той пристъпи към нея и я целуна по бузата. Тя обаче остана скована и неотзивчива. — Слушам те — прошепна Уолт.
— Аз… Паметта ми е объркана. — Сега той видя, че лицето й е набраздено от сълзи.
Тя се обърна към него и срещна погледа му. Изглеждаше уплашена — или по-скоро ужасена. Той я притегли към себе си и я прегърна.
— Имам да ти казвам много неща — рече тя.
— Слушам те…
— Искам да ти кажа…
— Внимавай — прекъсна я той. — Някои неща може би е по-добре да останат неизречени. — Зачуди се откъде му бе дошло наум това. Не можеше, не би поискал от нея да предаде Кайра. Имаше и други начини. Можеше да не я замесва. — Почини си.
— Но аз искам… — започна тя.
— Премисли нещата до сутринта.
Фиона кимна. Сълзите й оставиха следи по униформената му риза. Макар че тя не искаше да го пуска, Уолт я отблъсна нежно и тръгна обратно към джипа си. Спря се и погледна назад към нея в светлината на фаровете, като се чудеше как бе оставил такава възможност да му се изплъзне. Чудеше се що за човек е станал.
Кучето го лизна с език, когато се качи в джипа. Той избута Беа на задната седалка и потегли, като съзнателно избягваше да погледне в огледалото за обратно виждане.