Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Бломпие ми го поднесе на тепсия, а аз го пропуснах — изпъшка Уолт, размишлявайки на глас.
— Шерифе?
— Говорехме за камерите на банкоматите, за това, колко е удобно, че използваните банкомати не са имали камери като част от системата за сигурност.
— Да — кимна Брандън.
— Научихме за това по време на бракониерския случай. Помниш ли?
— Естествено.
— А също и заместник-шериф Бломпие. Той ми го спомена. Напомни ми.
— Май изгубих нишката…
— Всички тези дървета… Гората беше толкова гъста там, където открихме наетата кола — тогава ми хрумна, че е цяло чудо, задето се е виждало топлинно излъчване.
— Вече съм сигурен, че изгубих нишката.
— Гили Менкез ми каза, че открил колата по топлинното излъчване. Бракониерският случай — Менкез се занимаваше с него от страна на Горската служба. Знаел е, че банкоматите нямат камери.
— Менкез? — Брандън не можеше да повярва.
— Трябва да намерим начин да го докажем. Какво ще кажеш за пътните камери? — попита Уолт.
— Какви пътни камери? Нямаме никакви пътни камери.
— Ти и аз го знаем, но дали е известно на широката публика?
— Ако знаех накъде биеш, шерифе, може би щях да мога да ти помогна. — Брандън стана и столът отново придоби нормални размери в очите на Уолт.
— Нанси! — извика шерифът, пренебрегвайки интеркома. — Свържи ме с Кеншоу.
— Веднага! — извика тя в отговор.
Брандън, с напълно объркано изражение на лицето, посочи към вратата на кабинета, безмълвно искайки разрешение да напусне. Уолт му позволи.
— Добре ще е да стане днес! — извика той на Нанси.
— Работя по въпроса.
Шерифът се обърна към Брандън.
— Намери Гили. Доведи ми го да си поприказваме.
— Менкез ли? И как предлагаш да го направя?
— Това не е молба, а заповед — каза Уолт.
Телефонът му иззвъня. Нанси го бе свързала.
Брандън си тръгна, клатейки глава.
Уолт вдигна телефона.
— Шерифе? — каза Фиона. Звучеше изключително професионално.
— Трябваш ми — рече Уолт.
За сигурност и секретност на вратата на Командния център в участъка нямаше прозорец. Но Уолт имаше чувството, че може да проникне с поглед вътре, където Фиона работеше по негова молба. Той стоеше пред вратата, развълнуван като че ли ще става баща, а в ушите му ехтеше гласът на прокурора. Накрая събра кураж да почука и да влезе.
— Защо? — попита я той.
Тя седеше сама в огромното помещение, което би могло да мине за университетска аудитория, и това я правеше да изглежда дребна. Лаптопът й бе свързан към голям HD телевизионен екран.
Тя го изгледа неразбиращо, откъсвайки вниманието си от екрана.
— Семейство Енгълтън отхвърлиха молбата ми да претърся имението. — Той се смути от изненадата, изписана на лицето й.
— Не знам… — каза тя.
— Защо? Защо им е да го правят?
— Предупредих те: те не обичат да им се бъркат в личния живот.
— Става дума за разследване на убийство.
— Става дума за дома им. Тяхното светилище. Лесли е… Опитах се да те предупредя. Тя е маниачка на тема енергийни центрове. Чакри. Би погледнала на това като на оскверняване на всичко, което е изградила там горе. Мирът и спокойствието са най-важни за нея. Не би позволила група непознати мъже да ровят из вещите й. Тя просто си е такава. Не е нещо лично или преднамерено.
— Наистина ли вярваш в това?
— Мислиш, че аз съм поискала от нея да ти откаже?
— Не съм споменал такова нещо.
— Лицето ти току-що го каза.
— Трябва да извърша този обиск — решително рече той, давайки отдушник на своята неудовлетвореност. — Кайра има нужда от него.
— Добре дошъл си в имението. Знаеш това.
— Трябва да бъде законен, разрешен обиск.
— Аз се свързах с тях. Това е кажи-речи всичко, което мога да направя.
— Можеш да направиш повече — настоя той.
— Пак заповядай — отвърна Фиона.
Уолт направи още няколко крачки към нея, но все още ги делеше половината стая.
— Знаеш как ще изглежда това, нали?
— Как ще изглежда?
— Защитаваш ли я?
— Наистина ли е нужно да ме питаш?
— Това ли е отговорът ти?
— Ако се интересуваш дали бих положила усилия да предпазя едно невинно момиче, което е видяло повече, отколкото му се полага, тогава ще ти отговоря с „да“. След всичко, което е преживяла, определено не заслужава да я подлагат на такова изпитание, когато единственото й престъпление е, че е объркана. Но ако питаш дали действително съм направила нещо такова, отговорът е „не“. Само че не ме отписвай, шерифе. Няма да позволя никой, дори и ти, да я побърка отново точно в момента, когато най-сетне е започнала да се взема в ръце. Не я намесвай в това, моля те.