Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Покажи ми.
Уолт се обърна към своите хора и им махна да дойдат.
В отворения парник жената издърпа един от палетите, които се използваха като под между различните редове. Огреба с една лопата петте сантиметра пръст и отдолу се показа дървен капак. Сложна маскировка, която би била невъзможна за разкриване. Капакът представляваше квадрат с размери близо два на два метра, а в ямата под него растяха над петдесет еднометрови стръка марихуана, натежали от червеникави пъпки. Имаше автоматична напоителна система и редица от лампи. Носеше се остър аромат.
Докато заместник-шерифите слизаха в дупката, Маги Шарп посочи с ръка.
— Аз стоях точно там.
— Мъж ли беше, или жена?
— Мъж.
— Излезе от колата и после какво? — попита Уолт.
— Започна да се оглежда. Не знам какво търсеше. Беше далеч, а и през онази нощ беше тъмно.
— Да кажете нещо за пикапа?
— Струва ми се, че имаше рамка за фарове върху кабината. Или може би поставка за ски.
Описанието отговаряше на пикапа на градинаря на Боутрайт. Уолт не можеше да свърже бухалката на Енгълтън с градинаря, но за миг почувства слабо облекчение, защото това можеше да се окаже добре за Фиона и най-вече за Кайра.
— Цвят?
— Не можах да видя.
— Марка?
— Пикап. Само това мога да ви кажа. Не мисля, че кабината беше удължена, обаче наистина бе тъмно… Не знам със сигурност.
— И намери ли нещо? Този човек, който се оглеждаше?
— Остана навън в продължение на поне две минути. Може да е пикал. Може да е повръщал. Може да си е изкарал акъла от това, че е блъснал животно и е оцелял. Нямам представа.
— Беше сам, така ли?
— Не видях друг. От това разстояние и осветени отзад, облегалките за глави приличат на истински човешки глави, нали знаете? Видях само този, който излезе. Не знам дали вътре е имало някого.
— Използваше ли фенерче?
— Не, сър.
— И казвате, че сте го чули да блъска нещо?
— Сигурна съм. Затова излязох от дупката. Чух удара. Чух пищенето на гумите. Видях пикапа, спрял край пътя.
Тя стоеше с лице към него, извърнала очи. Уплашена. Потрепваше при всеки звук от изтръгването на растенията, долитащ откъм ямата.
— Значи в действителност не сте го видели как спира?
— Не, май че не. Но чух всичко.
— Рамка за фарове, казвате.
— Или поставка за ски. Да, сър.
— И кабината не беше удължена?
— Точно така.
— Фаровете? Помните ли стоповете отзад? Ще можете ли да познаете формата, по нея може би ще успеем да установим марката на пикапа?
Тя поклати глава.
— Не че нямам желание да опитам, но бях много далеч. Ако искате да погледна нещо, ще го направя. Разбира се. Но се съмнявам, че ще успея.
Заместник-шерифите долу почнаха да изхвърлят осветителните тела и изтръгнатите растения от дупката. Шегуваха се помежду си. Уолт не им направи забележка.
— Ще задържим осветлението. Като гаранция, че ще спазите думата си за общественополезния труд.
— Ще го направя. Обещавам, че ще го направя.
— Това беше глупава постъпка, Маги. В този щат можете да получите двайсет години за такова нещо.
— Да, сър.
— Не казвам, че не ви влизам в положението. Иска ми се да имах някакъв отговор какво да правите с майка си, но пътят не е този, който сте избрали.
— Не. Разбирам го. Бях отчаяна. Аз всъщност не пуша марихуана. Ще направя тестове или каквото кажете.
— Тестове в случаен момент ще бъдат част от споразумението ни.
— Редувайки така растенията, можех да изкарвам по две хиляди на месец. Предполагам, че просто беше прекалено лесно. Не казвам, че е било правилно.
— Двайсет години — напомни й Уолт.
— Разбирам.
— Ако се разбъбрите… ако чуя нещо за това, откъдето и да било, ще се наложи да повдигна обвинения. Строго погледнато, не мога да сключвам сделки като тази. Само от време на време правим изключения. Тази вратичка ще се затвори, ако споменете за това пред някого.
— Няма, кълна се…
— Явете се в участъка утре. Търсете жена на име Нанси. Тя ще ви обясни за общественополезния труд и ще ви даде някаква литература за това, как се кандидатства за извънредна здравна помощ.